РАБОТЕН ПРОЦЕС НА КДВГ
1. Равенството на кои параметри дава право за сравняване на показателите от две индикаторни диаграми?
а) честота на въртене;
б) циклова порция;
в) честота на въртене и циклова порция;
г) температура на въздуха на входа на цилиндъра;
д) ъгъл на изпреварване на подаване на гориво.
2. Кой от посочените показатели характеризира износването (плътността) на горивна помпа високо налягане?
а) налягане на отваряне на горивния клапан (дюза);
б) максимално налягане на впръскване;
в) скорост на повишаване на налягането пред горивния клапан;
г) продължителност на горивоподаването;
д) момент на отваряне на горивния клапан.
3. Кой от посочените показатели характеризира въздухоснабдяването на двигателя?
а) температура на изгорелите газове;
б) максимално налягане;
в) налягане на сгъстяването;
г) скорост на повишаване на налягане в горивната камера.
4. Кой от посочените показатели може да характеризира износването на горивния клапан?
а) температура на изгорелите газове;
б) максимална температура в горивната камера;
в) максимално налягане на впръскване на горивото;
г) продължителност на горивоподаване;
д) нито един от посочените.
5. При коя от посочените повреди индикаторният КПД се повишава при съвременните главни корабни двигатели?
а) ранно впръскване на гориво;
б) износени бутални пръстени;
в) износен горивен клапан (дюза);
г) износена горивна помпа високо налягане;
д) късно впръскване на гориво.
6. Кой от посочените индикаторни показатели може да бъде получен чрез пряко измерване?
а) индикаторна работа;
б) индикаторна мощност;
в) средно индикаторно налягане;
г) индикаторен КПД;
д) нито един от посочените.
7. Кой от посочените ефективни показатели може да бъде получен чрез пряко измерване?
а) ефективен въртящ момент;
б) ефективна мощност;
в) ефективен КПД;
г) средно ефетивно налягане;
д) нито един от посочените.
8. Кои индикаторни показатели трябва да се измерят, за да се получи индикаторният КПД?
а) индикаторна диаграма и разход на гориво;
б) индикаторна мощност и индикаторна работа;
в) индикаторна мощност и ефективна мощност;
г) индикаторен въртящ момент и ефективен въртящ момент;
д) ефективна мощност и разход на гориво.
9. Какви загуби отчита индикаторният КПД в повече от термодинамичния?
а) загуби от изгорелите газове;
б) загуби от охладителната система;
в) загуби от несъвършенното горене и топлообмена;
г) механически загуби;
д) нито една от посочените.
10. При постоянна циклова порция, кой от посочените показатели нараства най-силно с увеличаване на честотата на въртене?
а) средното ефективно налягане;
б) ефективната мощност;
в) индикаторната мощност;
г) индикаторната работа;
д) ефективният въртящ момент.
11. При постоянна циклова порция с увеличаване на честотата на въртене, коя от посочените фази на горенето се променя най-силно, мерено по ъгъл на завъртане на коляновия вал?
а) първа фаза (задържане на възпламеняването);
б) втора фаза (самовъзпламеняване и бързо горене);
в) трета фаза (умерено горене с бавно намаление на налягането)
г) четвърта фаза (доизгаряне);
д) нито една от посочените.
12. При изменение на първата фаза на горенето (задържане на самовъзпламеняването), кой от посочените показатели се променя най-силно?
а) налягане на сгъстяване;
б) максимално налягане;
в) максимална температура;
г) индикаторна мощност;
д) средно индикаторно налягане.
13. При постоянна честота на въртене с увеличение на цикловата порция, коя от посочените фази на горене не се променя?
а) първа фаза (задържане на самовъзпламеняването);
б) втора фаза (самовъзпламеняване и бързо горене);
в) първа и втора фази;
г) трета фаза (умерено горене с бавно намаление на налягането);
д) четвърта фаза (доизгаряне).
14. Защо при съвременните главни крабни двигатели ъгълът на изпреварване на подаване на гориво е по-малък от оптималния?
а) с цел да се намалят топлинните напрежения;
б) с цел да се намалят механичните напрежения;
в) с цел да се намалят топлинните и механичните напрежения;
г) с цел да се подобри топлинното състояние на двигателя;
д) с цел да се намалят механическите загуби;
15. При увеличаване на температурата на въздуха на входа на цилиндъра, коя от фазите на горенето се намалява?
а) първа фаза (задържане на самовъзпламеняването);
б) втора фаза (самовъзпламеняване и бързо горене);
в) първа и втора фаза;
г) трета фаза (умерено горене с бавно намаление на налягането);
д) четвърта фаза (доизгаряне).
II. ХАРАКТЕРИСТИКИ И РЕЖИМИ НА РАБОТА
16. При какви условия се получава товарна характеристика?
а) постоянно задание на регулатора;
б) постоянно циклово подаване на гориво;
в) постоянно газене на кораба;
г) постоянна честота на въртене;
д) постоянен въртящ момент.
17. При какви условия се получава регулаторна характеристика?
а) постоянна честота на въртене;
б) постоянно циклово подаване на гориво;
в) постоянно натоварване на двигателя;
г) нито едно от посочените;
д) постоянно задание на регулатора.
18. Коя от посочените характеристики може да се получи в корабни условия на дизелгенератор?
а) товарна;
б) външна номинална;
в) частична скоростна;
г) винтова;
д) заградителна по температура на изгорели газове.
III. СЪВРЕМЕННИ МЕТОДИ И СРЕДСТВА ЗА ДИАГНОСТИКА НА КДВГ
(следва уточняване)
IV. КОНСТРУКЦИИ НА КДВГ
(следва уточняване)
V. ПРИНУДИТЕЛНО ПЪЛНЕНЕ И ПАРНИ ТУРБИНИ
19. Кой от изброените способи за принудително пълнене се използва при новите поколения двутактови двигатели на фирмите “MAN- BURMEISTER & WEIN” - MC/MCE и “SULZER” - RTA.
а) газотурбинно принудително пълнене с едностъпално сгъстяване на въздуха и разширение на газовете в импулсна газова турбина;
б) газотурбинно принудително пълнене с двустъпално сгъстяване на въздуха и разширение на газовете в импулсна газова турбина като първо стъпало и турбина при постоянно налягане като второ стъпало;
в) газотурбинно принудително пълнене с двустъпално сгъстяване на въздуха при работа на малки натоварвания и чисто газотурбинно при големи натоварвания с разширение на газовете в импулсна газова турбина;
г) газотурбинно принудително пълнене с двустъпално сгъстяване на въздуха при работа на малки натоварвания и чисто газотурбинно при големи натоварвания с разширение на газовете в турбина при постоянно налягане;
д) комбинирано паралелно принудително пълнене, при което се използва турбокомпресорен агрегат и подбутални пространства.
20. Конструктивното решение на схемата за принудително пълнене, която се използва при новите поколения двутактови двигатели на фирмите “MAN-BURMEISTER & WEIN” - MC/MCE и “SULZER” - RTA.
а) турбокомпресорен агрегат;
б) турбокомпресорен агрегат и подбутални пространства;
в) турбокомпресорен агрегат и електрически компресор/и;
г) турбокомпресорен агрегат и двойнодействащи бутални помпи
21. Коя от изброените системи за принудително пълнене е с най-висок КПД на турбинната част?
а) системата с променливо налягане на газовете пред турбината (импулсна система);
б) системата с постоянно налягане на газовете пред турбината;
в) система с преобразуватели на импулси.
22. При коя от посочените конструктивни схеми натоварването на лагерните възли при експлоатация е най-малко?
а) схема с външно разположени лагерни възли;
б) схема с вътрешно разположени лагерни възли;
в) схема с конзолно разположено компресорно колело;
г) схема с конзолно разположено турбинно колело.
23. Кои от изброените системи за мазане при турбокомпресорните агрегати не могат да се използват за мазане на плъзгащи лагери?
а) система с центробежна вал-помпа;
б) гравитационна система;
в) система с маслоразпръскващ диск;
г) система със зъбни маслени помпи, закрепени на вала;
д) напорна система обща с двигателя.
24. Турбинните стъпала на турбокомпресорните агрегати могат да бъдат:
а) реактивни;
б) активни;
в) активни и реактивни;
г) радиални;
д) осови.
25. Възможно ли е към двигател с дадена мощност да бъдат монтирани различни типоразмери турбокомпресорни агрегати от един и същ типоразмерен ред?
а) не е възможно;
б) възможно е;
в) възможно е само за двигатели с малка (до 100 kW) мощност.
26. Възможно ли е даден типоразмер турбокомпресорен агрегат да бъде монтиран към различни по мощност двигатели?
а) не е възможно;
б) възможно е само при двигатели с голяма (над 5000 kW) мощност;
в) възможно е.
27. Конструктивно по компресорната част модификационните различия са при:
а) компресорното колело;
б) компресорното колело и въртящия се въздухонаправляващ апарат;
в) компресорното колело, въртящия се въздухонаправляващ апарат и лопатъчния дифузор.
28. С промяната на ъгъла на монтиране на лопатките на лопатъчния дифузор:
а) може да бъде увеличено налягането на въздуха;
б) може да бъде намалено налягането на въздуха.
29. Промяната на проходното сечение при изхода на дюзевия апарат влияе ли върху икономичната работа на двигателя?
а) влияе;
б) не влияе;
в) влияе само при двигатели с малка (до 100 kW) мощност;
г) влияе само при двигатели с голяма (над 5000 kW) мощност.
30. Конструктивно по турбинната част модификационните различия
са при:
а) турбинното колело;
б) дюзевия апарат и турбинното колело;
в) ограничителния пръстен, дюзевия апарат и турбинното колело.
31. Аксиалните демпфиращи пакети при турбокомпресорните агрегати служат за:
а) промяна на осевото положение на ротора спрямо корпуса и центровка на лопатъчния дифузор;
б) промяна на осовото положение на ротора спрямо корпуса и намаляване на осовите вибрации;
в) намаляване на осовите вибрации и центровка на дюзевия апарат.
32. Радиалните демпфиращи пакети при турбокомпресорните агрегати служат за:
а) промяна на радиалното положение на ротора спрямо корпуса и центровка на въздухоотвеждащата част;
б) намаляване на радиалните вибрации;
в) центровка на въздухоотвеждащата част и намаляване на РО.
33. При съвременните турбокомпресорни агрегати се използват компресорни колела с:
а) радиални лопатки;
б) с лопатки, обърнати по посоката на въртене;
в) с лопатки, обърнати срещу посоката на въртене.
34. Възможно ли е при компресорната част лагерният възел да бъде търкалящ, а при турбинната - плъзгащ?
а) да, при условие, че се използва гравитационна система за мазане;
б) не е възможно;
в) да, при условие, че мазането е със зъбни маслени помпи.
35. Аксиалната хлабина между компресорното колело и въздухоотвеж-
дащия корпус е около:
а) 0,1 mm;
б) 1 mm;
в) 10 mm.
36. Радиалните хлабини при лабиринтните уплътнения са около:
а) 10 mm;
б) 0,01 mm;
в) 0,04 mm;
г) 0,4 mm;
д) 1 mm.
37. Зъбните маслени помпи, с които се мажат турбокомпресорните агрегати от VTR реда са закрепени на:
а) вала;
б) корпуса;
в) намират се извън маслената вана.
38. След монтаж трябва ли да бъде проверен радиалният бой на помпата?
а) не трябва;
б) да, ако турбокомпресорния агрегат е с вътрешно разположени лагерни възли;
в) да, ако турбокомпресорният агрегат е с външно разположени лагерни възли;
г) да, ако турбокомпресорния агрегат е с външно или вътрешно разположени лагерни възли;
39. Очистването на компресорната част при турбокомпресорните агрегати трябва да се прави на:
а) всеки 24¸72 часа;
б) всеки 100¸200 часа;
в) всеки 300¸500 часа.
40. Очистването на турбинната част при турбокомпресорните агрегати трябва да се прави на:
а) всеки 24¸72 часа;
б) всеки 250¸1000 часа;???(800 – 1000)
в) всеки 10000¸5000 часа.
41. С промяна на проходното сечение при изхода на дюзевия апарат може да се промени положението на:
а) границата на помпажа;
б) линията на работните режими;
в) кривите на КПД на компресорната част;
г) кривите на КПД на компресорната част и на оборотите.
42. При коя от изброените схеми на принудително пълнене линията на
работните режими съвпада с разходната характеристика на двигателя?
а) чисто газотурбинно принудително пълнене;
б) последователно принудително пълнене;
в) паралелно принудително пълнене.
43. Възможно ли е линията на работните режими да пресече границата
на помпажа и да работи устойчиво?
а) не е възможно;
б) възможно е;
в) възможно е при паралелни схеми на принудително пълнене.
44. Проникване на газовете в подбуталното пространство е възможно при:
а) ниско налягане на продухващия въздух, нарушаване на процеса на горене и намалено подаване на цилиндровото масло;
б) ниско налягане на продухващия въздух и нарушен процес на горене;
в) закъсняване в отварянето на изпускателния клапан.
45. При двигатели с два турбокомпресорни агрегати и схема на чисто газотурбинно принудително пълнене излизането от строя на единия
от тях при условие, че не се вади роторът, изисква:
а) застопоряване на ротора, монтаж на заглушки при въздухоот- веждащата, газоподвеждащата и газоотвеждащата части;
б) застопоряване на ротора и монтаж на заглушка с отвор при въздухоотвеждащата част;
в) застопоряване на ротора, монтаж на заглушка при въздухоот- веждащата част и газоотвеждащия корпус.
46. При двигатели с два турбокомпресорни агрегати и схема на чисто газотурбинно принудително пълнене излизането от строя на единия от тях при условие, че се вади роторът, изисква:
а) монтиране на специално заглушаващо приспособление и осигуряване на мазане на турбокомпресорния агрегат, ако е с гравитационна система;
б) монтиране на специално заглушаващо приспособление и заглушка при въздухоотвеждащата част;
в) монтиране на специално заглушаващо приспособление и заглушки при въздухоотвеждащата, газоподвеждащата и газоотвеждащата части.
47. Коя от изброените операции при застопоряване откъм компресорната част на ротора на турбокомпресорните агрегати VTR ...??? 0,1 при отказ на същия е неправилна?
а) демонтиране на маслената помпа;
б) демонтиране на гайката на вала;
в) демонтиране на центробежния сепаратор;
г) демонтиране на лагера;
д) монтиране на приспособлението за застопоряване.
48. Универсалните характеристики на компресорната част на турбокомпресорните агрегати се снемат в:
а) натурни условия (на кораб);
б) стендови условия (в лабораториите на заводите и фирмите - производители на турбокомпресорни агрегати);
в) натурни и стендови условия.
49. Неустойчивата работа (помпажа) на турбокомпресорния агрегат е опасна за:
а) двигателя;
б) турбокомпресорния агрегат;
в) двигателя и въздухооладителя.
50. В случай на неустойчива работа на турбокомпресорния агрегат кои от изброените неща може да бъдат направени с цел избягването й?
а) изпускане на въздух от въздушния ресивер;
б) промяна режима на работа на двигателя;
в) промяна на натоварването на отделните цилиндри;
г) изключване на регулатора;
д) нито едно от изброените неща.
e) отговори а,б,в
VI. ГОРИВНА АПАРАТУРА НА КДВГ И РЕМОНТ НА КЕУ
51. Кой от изброените показатели се използва при проверка и регулиране положението (позицията) на гърбиците на ГНП - клапанен тип на КДВГ?
а) ъгъл (сумарен) на статичната продължителност на подаване на гориво;
б) активен ход на плунжера при зададена позиция на органа за управление на ГНП;
в) ъгъл на статично начало на подаване при номинална мощност на двигателя;
г) не се използват посочените показатели.
52. При кой от способите на регулиране на цикловата порция от ГНП се изисква поставянето на управляващия подаването орган в определена позиция при проверка и настройка фазите на подаване на гориво на КДВГ?
а) постоянно начало и променлив край на подаване;
б) променливо начало и постоянен край на подаване;
в) променливо начало и край на подаване.
г) при всички способи на регулиране.
53. Кой от посочените показатели характеризира степента на износване (влошаване на хидроплътността) на ГНП?
а) налягане на отваряне на горивния клапан;
б) налягане на затваряне на горивния клапан;
в) скорост на повишаване на налягането пред горивния клапан;
г) скорост на изтичане на горивото през сопловите отвори.
54. Кой от посочените показатели характеризира износването на горивните клапани на КДВГ?
а) стойност на остатъчното налягане в горивонагнетателния тръбопровод;
б) скорост на повишаване на налягането пред горивния клапан;
в) налягане на отваряне на горивния клапан;
г) стойност на максималното налягане на горивото.
55. Кой от посочените регулиращи показатели се измерва при проверка и регулиране статичните фази на подаване за ГНП - шибърен тип на КДВГ?
а) преливен ход на плунжера след края на подаване;
б) пълен ход на плунжера;
в) преливен ход на плунжера преди началото на подаване;
г) нито един от посочените показатели.
56. Кой от посочените регулиращи показатели се използва при проверка и регулиране положението (позицията) на гърбиците на ГНП - шибърен тип на главни КДВГ B&W?
а) преливен ход на плунжера преди началото на подаване и ъгъл на статично начало на подаване;
б) активен ход на плунжера;
в) пълен ход на плунжера и ъгъл на статичния край на подаване;
г) нито един от изброените показатели.
57. Коя от посочените температури на лекото гориво се препоръчва като максимално допустима при експлоатация на КДВГ?
а) 80°С;
б) 60°С;
в) 45°С;
г) нито една от посочените.
58. При постоянна позиция на управляващия цикловата порция орган в ГНП - кой от посочените показатели е причина за увеличаване цикловата порция при преминаването от леко на тежко гориво при експлоатация на КДВГ?
а) по-високата температура на горивото;
б) по-високата плътност на горивото;
в) съдържанието на асфалто-смолисти вещества;
г) цикловата порция не се променя.
59. Кой от посочените показатели се изменя чувствително при преминаване от леко на тежко гориво и обратно при експлоатация на КДВГ?
а) ъгъл на начало на подаване от горивния клапан;
б) максимално налягане на горивото;
в) налягане на отваряне на горивния клапан;
г) неравномерност на подаване на горивото.
60. Увеличението на коя фаза на горивоподаване на КДВГ влошава най- много ефективността на горивния процес?
а) фаза на задържане на впръскването;
б) фаза на активно подаване;
в) фаза на свободно изтичане;
а) фаза на задържане и на свободно изтичане.
61. Коя от изброените повреди довежда до нагароотлагане и запушване на сопловите отвори на горивните клапани на КДВГ?
а) задържане и заклинване на иглите на разпръсквачите;
б) износване на иглата и тялото на разпръсквачите по направляващата част;
в) нарушаване херметичността по уплътняващия конус в разпръсквача;
г) недопустимо износване на сопловите отвори.
62. Коя е препоръчваната като максимално допустима температура на метала на разпръсквачите на горивните клапани на КДВГ?
а) 180°С;
б) 220°С;320
в) 550°С;
г) 120°С.
63. Коя е границата на максимално допустимото износване (увеличение на диаметъра) на сопловите отвори на разпръсквачите на горивните клапани на КДВГ?
а) до 5% от номиналния размер;
б) до 10% от номиналния размер;
а) до 15% от номиналния размер;
а) до 20% от номиналния размер.
64. Проверката и извършването на статична настройка на ГНП на КДВГ се извършва по данни от:
а) Инструкцията за експлоатация на двигателя;
б) Протоколите от стендовите изпитания на двигателя;
в) Протоколите от изпитанията при последния ремонт на двигателя;
г) проверката на настройката преди извършващия се ремонт.
65. Коя от посочените причини предизвиква “прегаряне” на материала на буталата на КДВГ?
а) газоабразивна ерозия;
б) съдържание на ванадий, натрий и др. в тежките горива;
в) съдържание на вода и сяра в тежките горива;
г) газова корозия на материала.
66. Коя от посочените причини предизвиква повредата “прегаряне” на изпускателните и всмукателните клапани на КДВГ?
а) повишаване температурата на отработените газове над допустимата граница;
б) повишаване на максималното налягане в цилиндрите над допустимата граница;
в) нарушаване херметичността на клапаните;
г) натрупване на значителен слой нагар върху клапаните.
67. Коя от изброените причини за повреждане на детайлите в КММ е характерна за детайли, съединени помежду си с плътни и пресови сглобки?
а) задиране на контактните повърхности;
б) смачкване на контактните повърхности;
в) умора на материала;
г) фретинг по контактните повърхности.
68. Повишаването на грапавостта на гребните винтове при експлоатация се отразява най-чувствително върху:
а) ефективните показатели на главния двигател;
б) усукващите колебания във валопровода;
в) разхода на гориво от главния двигател;
г) скоростта на износване на шийките на гребния вал и дейдвудните лагери.
69. Галваничната (ел. химическа) защита на корабния корпус предпазва от:
а) корозионно износване на анодните участъци;
б) корозионно износване на катодните участъци;
в) корозионно износване и обрастване на анодните участъци;
г) от всички посочени повреди.
70. Чрез периодично контролиране на “дишането” на коляновите валове на КДВГ се констатира:
а) степента на износване на основните шийки и лагери на коляновия вал;
б) степента на несъосност на коляновия вал с валопровода (ел. генератора);
в) степента на несъосност на основните му шийки;
г) нищо от изброеното.
71. Чрез контролиране състоянието на центровката между главния двигател и корабния валопровод се констатира:
а) степента на износване на основните шийки и лагери на коляновия вал;
б) степента на износване на шийките и опорните лагери на валопровода;
в) износването на шийките и лагеритете, посочени в “а” и “б”;
г) степента на несъосност в контролираното съединение.
72. Коя от изброените повреди може да наложи преждевременно бракуване на цилиндрова втулка на КДВГ, недостигнала още до пределно износване?
а) корозионно разрушаване по охлажданите повърхности;
б) кавитационно-корозионно разрушаване по охлаждащите повърхности;
в) ерозийоно разрушаване на охлажданите повърхности;
г) корозионно-ерозийно разрушаване на охлажданите повърхности.
73. Коя от изброените причини предизвиква кавитацията на цилиндровите втулки и блокове на КДВГ?
а) повишено съдържание на соли и разтворен въздух в охлаждащата вода;
б) попадане на масло в охладителната система;
в) попадане на морска вода в охладителната система;
г) никоя от причините не предизвиква кавитация.
74. Кое от изброените последствия ще предизвика попадането на масло в охладителната система на КДВГ?
а) покачване на температурата на охлаждащата вода;
б) нарушаване режима на работа на циркулационните помпи;
в) покачване температурата а охлажданите детайли;
г) нито едно от изброените последствия.
75. Коя от изброените причини предизвиква понижаване еластичността на буталните пръстени на КДВГ?
а) недостатъчно мазане при работа;
б) голямо специфично налягане при работа;
в) отлагане на нагар в каналите на буталните пръстени;
г) значително нагряване при работа.
76. Кое от изброените последствия предизвиква попадането на морска вода във вътрешния контур на охладителната система на КДВГ?
а) покачване температурата на охлажданите повърхности;
б) покачване температурата на охлаждащата вода;
в) нарушаване режима на работа на циркулационните помпи;
г) нито едно от изброените последствия.
77. Коя от последиците предизвиква запушването от нагар на сопловите отвори на разпръсквачите на горивните клапани при експлоатация на КДВГ?
а) повишаване налягането на отваряне на горивния клапан;
б) повишаване максималното налягане на горивото;
в) намаление ъгъла на отваряне на горивния клапан;
г) едновременно повишаване налягането и намаление ъгъла на отваряне на горивния клапан.
78. Коя от изброените причини налага гарантирането на чистотата или състава на протекторните сплави?
а) постигане на добри якостно-механични качества;
б) постигане на висока корозионна устойчивост;
в) постигане на определен електроден потенциал;
г) постигане на определен срок на експлоатация.
79. При нагряване до коя от посочените температури на повърхността на детайлите, ограничаващи горивните камери на КДВГ се проявява т.н. високотемпературна (“ванадиева”) корозия?
а) 300°С;
б) 400°С;
в) 500°С;
г) 600°С.
80. Коя от изброените причини интензифицира износването на бутало- цилиндровите групи на КДВГ при експлоатацията им с тежко гориво?
а) по-високата температура на отработените газове;
б) по-високите плътност и вискозитет на горивото;
в) високо съдържание на сяра в горивото;
г) съдържанието на механични примеси в горивото.
81. Какъв способ на регулиране се постига в ГНП на главни КДВГ, снабдени със системата VIT?
а) променливо начало на подаване и постоянен край;
б) променлив край на подаване и постоянно начало;
в) променливи начало и край на подаване;
г) нито един от посочените способи.
82. “Завличането” на антифрикационния слой на триещи лагери представлява:
а) начална фаза на задиране от I род;
б) начална фаза на задиране от II род;
в) смачкване на по-мекия материал;
г) структурна промяна на антифрикационния материал.
VII. ГОРИВА И МАСЛА ЗА КДВГ
83. Склонността на дизеловите горива към самовъзпламеняване (при нормално работеща горивна апаратура и системите за горивоподготовка) се обуславя от:
а) груповия състав на горивото;
б) вискозитета и вискозитетния индекс;
в) пламната точка;
г) съдържанието на сяра.
84. Коя група въглеводороди осигурява минимален период за задържане на самовъзпламеняването на дизеловите горива?
а) ароматен ред;
б) нафтенов ред;
в) нормален парафинов ред;
г) изопарафинов ред.
85. Моторните свойства на дизеловите горива се обуславят от:
а) пламната температура;
б) топлоотворната способност;
в) груповия и фракционния състав;
г) нито едно от горепосочените.
86. Смазочните свойства на маслата зависят от:
а) нивото на химически активните вещества в маслото;
б) нивото на повърхностно-активните вещества в маслото;
в) вискзитета и неговия индекс.
87. Вискозитетният клас на маслото изразява:
а) неговата смазочна способност;
б) неговата антизадирна способност;
в) неговата съпротивляемост срещу външно натоварване.
88. Вискозитетният индекс на маслото обуславя:
а) неговата съпротивляемост срещу окисляване;
б) неговият работен температурен диапазон;
в) неговият вискозитет при ниска температура;
г) неговият вискозитет при висока температура.
89. Термостабилността на маслото обуславя:
а) неговите вискозитетно-температурни свойства;
б) неговата склонност към стареене и неговата способност да се съпротивлява срещу окисляване при високи температури;
в) нито едно от горепосочените.
90. Детергентно-диспергиращите свойства на маслата отразяват:
а) тяхната способност за образуване на ниско- и високо- температурни отлагания;
б) тяхната способност за очистване на ниско- и високо- температурни отлагания;
в) тяхната антикорозионна способност;
г) тяхната деемулгираща способност.
91. Високоалкалните цилиндрови масла се използват:
а) при работа на двигател с вътрешно горене (ДВГ) с тежко гориво, съдържащо до 1% сяра;
б) при работа на ДВГ с тежко гориво до 3 и повече % сяра;
в) при работа на ДВГ с леко гориво съдържащо до 1.5 % сяра;.
VIII. КОРАБНИ ПАРНИ КОТЛИ. ВОДООБРАБОТКА И КОНТРОЛ.
92. Всеки парен котел при всички условия на работа трябва да има независими едно от друго изправни питателни средства не по-малко от:
а) едно;
б) две;
в) три;
г) не се регламентира,
93. На всеки парен котел с налягане над 5 kg/cm2 се монтират водопоказателни стъкла :
а) едно;
б) две;
в) три;
г) не се регламентира
94. Всеки парен котел трябва да има включени манометъра за показване налягането в парното пространство:
а) един;
б) два;
в) три;
г) не се регламентира;
.
95. Работното налягане на манометрите на парните котли, отбелязано с червена линия от максималното по скалата не трябва да надвишава:
а) 1/3;
б) 1/2;
в) 2/3;
г) 3/4,
96. На всеки парен котел трябва да има предпазни клапани не по-малко от:
а) един;
б) два;
в) три;
г) не се регламентира,
.
97. Забранява се експлоатацията на парни котли при запушени котелни тръби от общия брой.на нагряваната повърхност повече от:
а) 3%;
б) 5%;
в) 8%;
г) 10%
98. При неизправност макар и на един предпазен клапан на парен котел, използването му се:
а) забранява;
б) разрешава;
в) преценява от главния механик;
г) разрешава от експлоатационната организация.
99. При неизправност макар и на един водопоказателен уред на парен котел използването му се:
а) разрешава;
б) забранява;
в) разрешава от експлоатационната организация;
г) преценява от главния механик.
100. При неизправни или даващи неправилни показания манометри на парен котел, използването му се:
а) разрешава;
б) разрешава от БКР;
в) разрешава от ДИК;
г) забранява.
101. При неизправни продухвателни клапани на парен котел,
използването му се:
а) забранява;
б) разрешава;
в) преценява от главния механик;
г) разрешава от БКР.
102. Извършването на ремонти, съпроводени с удари, когато парните котли се намират под налягане се:
а) разрешава от експлоатационната организация;
б) разрешава в присъствието на главния механик;
в) разрешава от БКР;
г) забранява.
103. Извършването на хидравлично изпитване чрез питателните помпи на парния котел се:
а) забранява;
б) разрешава от БКР;
в) преценява от главния механик;
г) разрешава при липса на ръчна преса.
104. Работа на парните котли при соленост на котелната вода, превишаваща установените норми се:
а) разрешава;
б) забранява;
в) преценява от главния механик;
г) разрешава от експлоатационната организация.
105. Работа на парните котли при наличие на явни признаци за попадане маслени вещества в котелната вода се:
а) разрешава;
б) преценява от главния механик;
в) разрешава от ДИК;
г) забранява.
106. В случай на пропуск на вода:
а) парният котел се счита в действие;
б) парният котел се счита за аварирал;
в) експлоатацията на парния котел продължава при намалено натоварване;
г)експлоатацията на парния котел продължава след уведомяване на главния механик.
107. В случай на пропуск на вода се предприемат следните действия по парния котел:
а) прекратява се подаването на гориво, следкоето въздуха и се затварят вентилаторите и регистрите;
б) прекратява се питанието;
в) внимателно ръчно се затваря главния стопорен клапан на парата след намаляване налягането и;
г) всичко изброено по-горе в посочената последователност;
108. Анализът на котелната вода рутинно се извършва от:
а) втория механик;
б) третия механик, завеждащ котлите;
в) само от главния механик;
г) втория механик в присъствието на главния механик.
109. При работа на парния котел с понижена температура на питателната вода, паропроизводството на котела се:
а) намалява;
б) увеличава;
в) запазва;
г) променя в зависимост от налягането в котела.
110. При работа на парния котел с повишена температура на питателната вода, паропроизвоството на котела се:
а) намалява;
б) увеличава;
в) запазва;
г) променя в зависимост от налягането в котела.
111. При работа на парния котел с понижена температура на питателната вода, температурата на прегрятата пара се:
а) намалява;
б) увеличава;
в) запазва;
г) променя в зависимост от налягането в котела.
112. При работа на парния котел с повишена температура на питателната вода, температурата на прегрятата пара се:
а) намалява;
б) увеличава;
в) запазва;
г) променя в зависимост от налягането в котела.
113. При застой на циркулацията в парния котел кратността на естествената циркулация става равна на:
а) 40;
б) 20;
в) 10;
г) 1.
114. За избягване разслояването на пароводната смес във високонап- прегнати парни котли с естествена циркулация ъгълът на тръбите към хоризонта се прави по-голям от:
а) 0°;
б) 5°;
в) 10°;
г) 25°.
115. Рязкото падане на налягането в парния котел може да доведе до:
а) кипене в спускните тръби;
б) кондензация в подемните тръби;
в) отваряне на предпазния клапан;
г) няма последици.
116. Рязкото разтоварване на парния котел може да доведе до:
а) кипене в спускните тръби;
б) кондензация в подемните тръби;
в) няма последици;
г) падане на налягането в котела.
117. Силата на естествената тяга в парните котли е толкова по- голяма, колкото е:
а) по-висока димовата тръба;
б) по-ниска температурата на околния въздух;
в) по-висока температурата на изгодящите газове;
г) всичко изброено по-горе.
118. При съвременните парни котли силата на естествената тяга е:
а) достатъчна за преодоляване съпротивленията в газовъздушния тракт;
б) недостатъчна за преодоляване съпротивленията в газовъздушния тракт;
в) достатъчна е само при високи натоварвания;
г) достатъчна е само при ниски натоварвания.
119. При топлообмена в парния котел имат място следните частни процеси на топлообмен:
а) кондукция;
б) конвекция;
в) радиация (лъчеизпускане);
г) всичко изброено по-горе.
120. Загубите с изгорелите газове при спомагателните парни котли са от следния порядък:
а) 0,5¸1,0%;
б) 5¸1,2%;
в) 25¸30%;
г) 40¸50%.
121. Водогрейните парни котли са предназначени за:
а) нагрев на вода;
б) производство на прегрята пара;
в) производство на пара с налягане над 7 kg/cm2;
г) производство на пара с налягане над 16 kg/cm2.
122. Под относително водосъдържание на парния котел се разбира:
а) масата на водата в котела;
б) отношението на масата на водата в котела към неговата паропроизводителност;
в) отношението на обема на котела към неговата паропроизво- дителност;
г) относителното му водосъдържание.
123. Акумулиращата способност на парния котел се определя от:
а) относителната му маса;
б) относителния му обем;
в) масата на водата в него;
г) относителното му водосъдържание.
124. Коефициентът на излишък на въздух в парните котли е в порядъка:
а) 1,03¸1,3;
б) 2,0 ¸3,0;
в) 3,0¸5,0;
г) над 10.
125. Коефициентът на полезно действие при парните котли е в порядъка:
а) 15¸30%;
б) 30¸45%;
в) 45¸60%;
г) 80¸95%.
126. Коя от следните причини може да доведе до увеличаване температурата на прегрятата пара в парния котел?
а) увеличаване натоварването на пещта;
б) замърсяване водогрейните тръби пред паропрегревателя;
в) понижаване температурата на питателната вода;
г) всичко изброено по-горе.
127. Нежелана съставка в котелното гориво е:
а) влагата;
б) сярата;
в) пепелта;
г) всичко изброено по-горе.
128. Под дълбочина на регулиране при горелките за парни котли се разбира:
а) максималната производителност на горелката;
б) минималната производителност на горелката;
в) отношението между максималната и минималната производителност при постоянно качество на разпръскване;
г) отношението между максималната и минималната производителност.
129. Дълбочината на регулиране при парните горелки е в порядъка:
а) 0,1¸2,0;
б) 3¸5;
в) 10¸15;
г) 30¸40.
130. Регулирането на производителността при механичните нерегулируеми горелки в по-широк диапазон става с:
а) смяна на разпръскващата шайба;
б) промяна на оборотите;
в) смяна на цялата горелка;
г) не може да се осъществи.
131. Регулирането на производителността при ротационните горелки става с:
а) промяна на оборотите;
б) промяна проходното сечение на горивния клапан;
в) смяна на чашата;
г) не може да се осъществи.
132. Продължителността на разпалване при парните котли се определя в зависимост от тяхната:
а) паропроизводителност;
б) нагревна повърхност и типа на котела;
в) работно налягане;
г) всичко изброено по-горе.
133. Препоръките за продължителността на разпалване на водотръбен котел с нагревна площ от 61 m2 до 90 m2 са:
а) 0,5 часа;
б) 2,0 часа;
в) 5,0 часа;
г) 8,0 часа.
134. Вътрешни и външни прегледи под пара на парните котли се извършват:
а) през три месеца;
б) през шест месеца;
в) ежегодно;
г) през четири години.
135. Освидетелствуванията на парните котли се извършват от:
а) екипажа;
б) ДИК;
в) корабособственика;
г) Класификационната организация.
136. Твърдостта на котелната вода се определя от съдържанието на:
а) солите на хлора;
б) солите на калция и магнезия;
в) сумата от всички соли;
г) медни и железни окиси.
137. Счита се, че котелната вода има алкална реакция,ако показателя рН е:
а) < 0;
б) 2¸5;
в) > 7;
г) > 14.
138. С повишаване температурата на водата, разтворимостта на кислорода в нея се:
а) намалява;
б) увеличава;
в) запазва;
г) увеличава до определена температура, а после намалява.
139. В процеса на експлоатация на парния котел съдържанието на хлориди в котелната вода:
а) постоянно намалява;
б) постоянно расте;
в) запазва се постоянно;
г) зависи от работното налягане.
140. Високотемпературната корозия се причинява от наличието в котелното гориво на:
а) влага;
б) сяра;
в) ванадий;
г) цинк.
141. Нискотемпературната корозия се причинява от наличието в котелното гориво на:
а) сяра;
б) ванадий;
в) парафини;
г) присадки.
142. При парните котли на опасност от нискотемпературна корозия са подложени:
а) пароводните колектори;
б) спускните тръби;
в) подемните тръби;
г) крайните нагревни повърхности.
143. С какво бихте предпочели да работи саждообдухващото устройство на парния котел?
а) прегрята пара;
б) наситена пара;
в) въздух;
г) не е от значение.
144. Основните съставки на котления камък при парните котли са:
а) механични примеси във водата;
б) солите на калция и магнезия;
в) солите на хлора;
г) всичко изброено по-горе.
145. Консервацията на парния котел го предпазва от:
а) стоянъчна кислородна корозия;
б) пароводна корозия;
в) високотемпературна корозия;
г) нискотемпературна корозия.
IХ. КОРАБНИ ПАРНИ ТУРБИНИ
146. Кой от посочените начини за регулиране на мощността при парните турбини е по-икономичен?
а) качественото регулиране;
б) количественото регулиране;
в) качествено-количественото регулиране;
147. При условие, че липсва кондензационна уредба ще се:
а) увеличи мощността на парната турбина;
б) намали мощността на парната турбина;
в) намали мощността на парната турбина, но ще се увеличи разхода на вода.
148. Осовото натоварване върху лагерите е най-голямо при:
а) активните турбини;
б) реактивните турбини;
в) активно-реактивните турбини.
149. Утилизационните паротурбогенератори са изпълнени с:
а) чисто активни степени;
б) чисто реактивни степени;
в) активни степени с реактивност.
150. Реактивните турбинни степени се използват при:
а) турбини високо налягане;
б) турбини ниско налягане;
в) турбини високо и ниско налягане.
Х. АВТОМАТИЗАЦИЯ НА К Е У
151. Какво означава понятието “статизъм” при САР оборотите на КДВГ?
а) зависимост на оборотите в установени режими от натоварването;
б) независимост на оборотите в установени режими от натоварването;
в) зависимост на оборотите от времето;
г) нито едно от горепосочените.
152. Какъв закон осигуряват регулаторите на обороти с пряко действие?
а) интегрален;
б) пропорционален;
в) пропорционално-интегрален;
г) пропорционално-интегрално-диференциален.
153. Кога може да бъде получен апериодичен (неколебателен) преходен процес в САР с регулатор с пряко действие?
а) когато се увеличава коефициентът на усилване на регулатора;
б) когато се намалява коефициентът на усилване на регулатора;
в) коефициентът на усилване на регулатора не оказва влияние;
г) нито едно от горепосочените.
154. Регулаторната характеристика е характеристика:
а) само на регулатора на оборота;
б) само на двигателя;
в) на двигателя с включен към него регулатор на обороти;
г) нито едно от горепосочените.
155. При паралелна работа на два ДГ кой от тях ще се натовари повече при увеличаване на общия товар?
а) този с по-голям статизъм;
б) този с по-малък статизъм;
в) статизмът не оказва влияние;
г) нито едно от горепосочените.
156. Какъв закон на регулиране ще осъществява една хидравлична система с астатичен усилвател и твърда обратна връзка?
а) интегрален;
б) пропорционален;
в) пропорционално-интегрален;
г) пропорционално-интегрално-диференциален.
157. Какъв закон на регулиране ще осъществява една хидравлична
система с астатичен усилвател и гъвкава (изодронна) обратна връзка?
а) интегрален;
б) пропорционален;
в) пропорционално-интегрален;
г) пропорционално-интегрално-диференциален.
158. Коя от долуизброените САР винаги е каскадна:
а) САР за честотата на въртене на ГД;
б) Системата за управление на курса на кораба;
в) САР на температурата на охлаждащата вода;
г) САР на вискозитета на горивото.
159. Кой тип форсунки осигурява по-голяма дълбочина на регулиране?
а) паромеханичните;
б) механичните;
в) нито единия, нито другия тип.
160. Как се настройват регулаторите на паралелно работещи турбогенератор и дизелгенератор, така че турбогенераторът да работи с постоянен товар в установени режими?
а) статизмът на дизелгенератора да е голям, а на турбогенератора - малък;
б) статизмът на дизелгенератора да е нулев, а на турбогенератора - голям;
в) двата регулатора се настройват на еднакъв статизъм;
г) нито едно от горепосочените.
161. Какъв е стремежът при настройване на един регулатор с ПИ - Закон?
а) да се постигне максимално възможен коефициент на усилване и максимално възможно време на интегриране;
б) да се постигне максимално възможен коефициент на усилване и минимално възможно време на интегриране;
в) да се постигне минимален коефициент на усилване при минимално време на интегриране;
г) да се постигне минимален коефициент на усилване при максимално време на интегриране.
162. Как влияе отварянето на иглата на изодрома върху работата на САР на оборотите?
а) системата става мудна;
б) системата става по-бърза, но и по-склонна към колебания;
в) изменя се статизмът на процеса;
г) нито едно от горепосочените.
163. Кой е нормалният експлоатационен параметър на настройка на САР на оборотите, който служи за настройване на динамиката на системата (регулаторът е UG-8)?
а) статизмът;
б) положението на иглата на изодрома;
в) коефициентът на усилване на изодромната обратна връзка (компенсацията);
г) и трите изброени.
164. Кога в практиката на нормална експлоатация се налага промяна на статизма на САР за обороти на ДГ?
а) не се налага;
б) при колебания в системата;
в) при настройване на разпределението на товара при паралелно работещи ДГ;
г) при много мудна система.
165. Как влияят хлабините в лостовата система между регулатора на обороти и горивните рейки?
а) не оказват влияние;
б) системата става по-мудна;
в) появяват се непрекъснати колебания на оборотите;
г) системата става по-бърза.
166. По кой от изброените канали обектът на регулиране е най- сложен?
а) по температурата на маслото пред двигателя;
б) по температурата на охлаждащата вода за цилиндрите на изхода от двигателя;
в) по температурата на охлаждащата течност за буталата на входа на двигателя;
г) по температурата на въздуха след въздушния охладител.
167. Защо в съвременните терморегулатори се използва като параметър на настройка “мъртва зона”?
а) за да се увеличи животът на скъпоструващия изпълнителен орган;
б) за да се подобри динамиката на системата;
в) за да се намали статичната грешка на системата;
г) нито едно от горепосочените.
168. Защо се регулира вискозитетът, а не температурата на горивото?
а) поради използване на различни типове гориво;
б) поради по-голямата чувствителност и точност при измерване на вискозитета;
в) и поради двете гореизброени причини;
г) нито една от горепосочените.
169. Численото значение на единицата за динамичен вискзитет в сантипоази на практика съвпада с численото значение на кинематичния вискозитет в:
а) сантистокси;
б) °Енглер;
в) секунди по Редвуд I;
г) не съвпада.
170. Корабният парен котел с естествена циркулация няма способност за саморегулиране по канала на:
а) температурата на парата;
б) налягането на парата;
в) нивото на водата в пароводния колектор;
г) по нито един от посочените канали.
171. Какво означава цифрата след типа на регулаторите на обороти на фирмата “Woodward” (например UG-40)?
а) налягането на маслото;
б) ъгълът на завъртане на изходния вал;
в) моментът на изходния вал;
г) нито едно от посочените по-горе.
172. Какъв закон за регулиране осъществява регулаторът на вискозитет тип “Eurcontrol”?
а) пропорционален закон;
б) интегрален закон;
в) пропорционално-интегрален закон;
г) пропорционално-интегрално-диференциален закон.
173. Коя е нормалната експлоатационна граница на иглата на изодрома на регулатори тип UG-8?
а) отворена на (1/4¸3/4) оборот;
б) напълно отворена;
в) отворена максимум до 1/4 оборот;
г) отворена на (1¸1,5) оборот.
174. В кои случаи статизмът може да се използва като параметър на настройка на САР на оборотите в динамика?
а) при всички случаи;
б) при невъзможност да се постигне качествен процес в динамика чрез промяна положението на иглата на изодрома и компенсацията;
в) статизмът не оказва влияние върху динамиката на процеса;
г) нито един от посочените случаи.
175. Кой от гледна точка на безопасността е най-отговорният параметър при регулиране на котел с естествена циркулация?
а) налягането на парата;
б) температурата на парата;
в) нивото на водата в пароводния барабан;
г) коефициентът на излишък на въздух.
176. Коя е най-опасната система за регулиране на налягането на парата?
а) “въздух - гориво”;
б) “гориво - въздух”;
в) комбинирана система.
177. Кой от изброените типове главни двигатели имат разделна система за пускане?
а) SULZER RD 76;
б) B & W KJF;
в) MAN ;
г) SULZER RTA.
178. Кой от изброените типове двигатели има пускови клапани по цилиндри с променлива характеристика на равновесие?
а) SULZER;
б) B & W;
в) MAN ;
179. Стартирането на ГД се деблокира окончателно при следните случаи:
а) поставянето на щамбайна в позиция за реверсиране;
б) по време на реверсиране на разпределителния вал;
в) след завъртане на разпределителния вал в крайна позиция.
180. В кой от изброените случаи се деблокира горивоподаването?
а) след поставяне на щамбайна в позиция на реверсиране;
б) след завъртане на разпределителния вал до крайна позиция;
в) след завъртане на ГД в правилна посока.
ХI. ЕЛЕКТРОАВТОМАТИКА И ЕЛЕКТРООБЗАВЕЖДАНЕ
НА КОРАБА
181. Как зависи ЕДН в котвата на постояннотоковата машина от магнитния поток, ако се приеме, че честотата на въртене е различна от нула?
а) ЕДН не зависи от магнитния поток на машината;
б) ЕДН е право пропорционална на магнитния поток;
в) ЕДН е обратно пропорционална на магнитния поток;
г) ЕДН зависи нелинейно от магнитния поток.
182. Кое се явява товар на ел.двигател,задвижващ подемно устройство в режим на силово спускане?
а) повдигнатият товар;
б) свободното въже и куката;
в) триенето на механизмите;
г) няма товар.
183. Защо ел.двигател за постоянен ток се включва към захранващата
мрежа през пускови съпротивления?
а) запазване мрежата от претоварване;
б) плавно регулиране честотата на въртене;
в) ограничаване големината на пусковия ток;
г) подобряване КПД на задвижването.
184. Защо в установен режим на работа на двигател за постоянен ток пусковите съпротивления трябва да бъдат изключени?
а) за достигане на максимална честота на въртене;
б) за икономия на електроенергия;
в) подготовка за ново пускане;
г) за предпазване съпротивленията от прегряване.
185. Каква е причината асинхронен двигател с накъсо съединен ротор да бръмчи, а да не се развърта (включен в мрежата) при механично изправни ел.двигател и работна машина?
а) задействана защита от претоварване;
б) изгорял предпазител в една от фазите;
в) пробивна изолация към корпус;
г) недостатъчен магнитен поток.
186. Как може да се промени посоката на въртене на трифазен асинхронен двигател?
а) чрез превключване на броя на полюсите на статорната му намотка;
б) чрез промяна на посоката на тока в роторната му намотка;
в) чрез промяна на включването на два от трите изводи на роторната намотка;
г) чрез промяна на включването на два от трите захранващи линейни проводника.
187. Какво е основното предимство на реостатното пускане на асинхронния двигател с навит ротор?
а) намаляване на пусковия ток без да се промени пусковия момент;
б) намаляване на пусковия ток при едновременно увеличаване на пусковия момент;
в) значително намаляване на пусковия ток при незначително намаляване на пусковия момент;
г) намаляване на загубите в ротора и от тук на загряването на роторната намотка на двигателя.
188. Защо се ограничава големината на пусковия ток на асинхронен двигател при съизмеримост на мощностите на двигателя и централата?
а) за да не се прегрее двигателя;
б) за да не се намали времето на пусковия процес;
в) за да не се получат недопустимо провали в напрежението на
мрежата;
г) за намаляване механичните удари.
189. Може ли електродвигател за продължителен режим на работа да се използва за кратковременен или повторно-кратковременен режим?
а) може, но трябва да се преизчисли мощността му;
б) не може, защото ще се прегрее;
в) не може, защото няма да има необходимия въртящ момент;
г) може, ако се включи през пускови съпротивления.
190. Защитата от претоварване на ел.задвижване в системата на рулевата машина на какво въздейства?
а) изключва захранването на ел.задвижването;
б) включва сигнализацията;
в) изключва захранването на ел.задвижването и включва сигнализацията;
г) подава сигнал за включване на резервна помпа.
191. Какво трябва да се направи, за да се увеличи индуктивният товар на паралелно работещ синхронен генератор?
а) трябва да се увеличи възбудителният му ток;
б) трябва да се намали възбудителният му ток;
в) трябва да се увеличи въртящият момент на вала му;
г) трябва да се намали въртящият момент на вала му.
192. Какво трябва да се направи, за да се увеличи активният товар на паралелно работещ синхронен генератор?
а) трябва да се увеличи възбудителният му ток;
б) трябва да се намали възбудителният му ток;
в) трябва да се увеличи въртящият момент на вала му;
г) трябва да се намали въртящият момент на вала му.
193. Какво представлява защитата от обратна мощност на синхронния генератор?
а) автоматично изключване на генератора от шините при ЕДН по-малко от напрежението на шините;
б) автоматично изключване на генератора от шините при работа в двигателен режим;
в) автоматично изключване на генератора от шините при
работа с капацитивен товар;
г) автоматично изключване на генератора от шините при работа с индуктивен товар.
194. Какво представлява Майеровата защита на корабната централа?
а) изключване на работещия генератор при късо съединение;
б) изключване на неотговорните консуматори при късо съединение?
в) изключване на работещия генератор при претоварване;
г) изключване на неотговорните консуматори при претоварване на работещия генератор.
195. В какъв диапазон е времето на забавяне при изключване на генераторния прекъсвач, когато възникне късо съединение на шините на синхронния генератор?
а) 0,01 до 0,1 s;
б) 0,1 до 1 s;
в) 1 до 10 s;
г) 10 до 60 s.
196. Какво представлява номиналният ток на предпазител?
а) ток, при който стопяемата вложка изгаря за време над 1 час;
б) ток, при който стопяемата вложка изгаря за време над 10 минути;
в) най-големият ток, който стопяемата вложка издържа продължително време без да изгори;
г) най-големият ток, който осигурява включване на консуматора без да изгори стопяемата вложка.
197. Защо магнитните усилватели се изпълняват във вид на два дросела?
а) за намаляване на теглото и габаритите;
б) за увеличаване коефициента на усилване;
в) за компенсиране променливата съставяща на напрежението в управляващата намотка;
г) за опростяване технологията на производство.
198. Как зависи токът през бобината на контактора за променлив ток от стойността на въздушната междина в магнитната система?
а) токът през бобината на контактора не зависи от стойността на въздушната междина;
б) токът през бобината на контактора расте с увеличаването на въздушната междина;
в) токът през бобината на контактора намалява с увеличаването на въздушната междина;
г) токът през бобината на контактора отначало намалява, а след това започва да нараства.
199. Защо магнитната система на контактора за променлив ток е шихтована?
а) от технологични съображения;
б) за намаляване на магнитното съпротивление;
в) за да не вибрира котвата поради преминаването на тока на бобината през нулевата стойност;
г) за намаляване на загубите в стоманата.
200. Кое съпротивление на изолацията на една електрическа машина в процеса на експлоатацията следва да се счита за нормално?
а) над 0,1 МW;
б) над 0,7 МW;
в) над 2 МW;
г) над 10 МW.
201. С каква цел се заземяват елементите на корабното електрообзавеждане?
а) за изравняване на потенциалите между тях;
б) за заработване на защитата и изключването им от мрежата при повреда на изолацията им;
в) за защита от индуциране на високи напрежения от външни
източници на мощно електромагнитно поле;
г) за намаляване на напрежението между корпуса на елемента и корпуса на кораба при повреда на изолацията на елемента.
202. С какъв уред може да се измери съпротивлението на изолацията на елементите на корабното електрообзавеждане?
а) комбиниран волт-ампер-омметър;
б) волтметър и амперметър;
в) омметър;
г) мегаомметър.
203. В кой диапазон трябва да се намира токът при нормално зареждане на киселинен акумулатор 12 V 160 Ah?
а) 1¸6 А;
б) 8¸16 А;
в) 20¸32 А;
г) 50¸100 А.
204. Колко трябва да бъде плътността на електролита на киселинния акумулатор в напълно заредено състояние?
а) 1,08¸1,10;
б) 1,18¸1,20;
в) 1,28¸1,30;
г) плътността на електролита не зависи от степента на зареденост, а е постоянна и равна на 1,20.
205. Защо трябва да се вентилира акумулаторното помещение?
а) за предпазване на хората от вредното влияние на въздуха, наситен с пари на агресивни вещества;
б) за охлаждане на акумулаторните батерии;
в) за предпазване от взрив в акумулаторното помещение;
г) за предотвратяване на корозията на откритите метални части в помещението.
206. С каква цел се използват оптроните във връзките на периферните устройства с интерфейсните схеми в микропроцесорните системи за управление?
а) за синхронизация на информационния обмен;
б) за предпазване на микропроцесора от смущаващи сигнали;
в) за формиране заявките за прекъсване;
г) за усилване на сигналите.
207. Колко ампера е токът на силов диод в трифазен токоизправител, ако товарният ток е 60 А?
а) 60 А;
б) 30 А;
в) 20 А;
г) 10 А.
208. Каква е разликата между активен и ключов режим на работа на транзисторите?
а) в активен режим усилва постояннотокови сигнали, а в ключов режим усилва променливотокови сигнали;
б) в активен режим усилва пропорционално сигнали, а в ключов режим е еквивалент на контактен ключ;
в) практически няма разлика;
г) в активен режим инвертира входящия сигнал, а в ключов режим не го инвертира.
209. В какви граници обикновено е напрежението за управление на тиристора?
а) 0,01 до 0,1 V;
б) 0,1 до 1 V;
в) 5 до 1,5 V;
г) 50 до 100 V.
210. При каква входна комбинация се получава логическа нула на изхода на двуходовия логически елемент И-НЕ?
а) 0 0;
б) 0 1;
в) 1 0;
г) 1 1.
ХII. КОРАБНО СПОМАГАТЕЛНО ОБОРУДВАНЕ
211. Какво е предназначението на терморегулиращия клапан?
а) регулира температурата на изпарение;
б) регулира температурата в охлаждаемото помещение;
в) регулира запълването на изпарителя с фреон;
г) регулира налягането на изпарение;
д) нито едно от посочените.
212. Защо понякога след изпарителя се поставя регулатор на налягане?
а) за да се поддържа постоянна температура на изпарение;
б) за да се предпази компресорът от влажен ход;
в) за да се поддържа постоянна хладопроизводителността на изпарителя;
г) за да се регулира температурата в пмещението;
д) нито едно от посочените.
213. Защо понякога между нагнетателният и всмукателният тръбопроводи на компресора се поставя регулатор на налягане “след себе си”.
а) за да се предпази компресорът от влажен ход;
б) за да се предпази компресорът от вакумиране;
в) за да се подобри работата на компресора;
г) за да се регулира производителността на компресора;
д) за да се намали мощността за задвижване на компресора.
214. Кой от посочените методи за регулиране хладопроизводителност- та на хладилните компресори е свързан с най-много загуби?
а) пускане и спиране на компресора;
б) изключване на цилиндри;
в) регулиране налягането на засмукване чрез байпасиране на топли фреонови пари;
г) изменение честотата на въртене на компресора;
д) дроселиране на засмукваните пари.
215. Защо се поставят водорегулиращи клапани на хладилните системи на кондензаторите?
а) за да се поддържа постоянно налягането след компресора;
б) за да се поддържа постоянен разхода на вода;
в) за да се осигури надеждна кондензация на парите;
г) за да се предпази компресорът от високи налягания.
216. Кой от посочените термодинамични процеси е излишен за теоре-
тичния цикъл на реална компресорна фреонова хладилна система?
а) изпарение;
б) кондензация;
в) дроселиране;
г) адиабатно разширение;
д) адиабатно сгъстяване.
217. До какво води преохлаждането на хладилния агент след кондензатора на фреонава хладилна система?
а) до намаление на хлодопроизводителността;
б) до намаление на налягането на кондензация;
в) до намаление на налягането на изпарение;
г) до намаление на загубите от дроселиране и увеличение на хладопроизводителността;
д) до подобряване работата на компресора.
218. По какво може да се установи, че компресорът работи на влажен ход?
а) по заскрежаването на всмукателния колектор;
б) по температурата на входящия фреон;
в) по налягането и температурата на засмуквания от компресора фреон;
г) по налягането на изпарение;
д) по шума на работа на компресора.
219. При постоянна температура на изпарение с увеличение температурата на кондензация, как се променят хладопроизводителността и мощността на компресора?
а) хладопроизводителността намалява, а мощността за задвижване се увеличава;
б) хладопроизводителността и мощността за задвижване на компресора се увеличават;
в) хладопроизводителността и мощността за задвижване на компресора намаляват;
г) хладопроизводителността се увеличава, а мощността за задвижване на компресора намалява;
220. При постоянна температура на кондензация с намаление на температурата на кипене, как се променят хладопроизводителността и мощността на компресора?
а) хладопроизводителността намалява, а мощността за задвижване на компресора се увеличава;
б) хладопроизводителността и мощността за задвижване намаляват;
в) хладопроизводителността и мощността за задвижване се увеличават;
г) хладопроизводителността се увеличава, а мощността за задвижване на компресора намалява.
221. От какво се определя налягането на кондензация?
а) от налягането на засмукваните пари;
б) от температурата на въздуха или водата, охлаждащи компресора;
в) от температурата на охлаждащата вода;
г) от наличието на въздух в системата.
222. Защо е необходимо да се овлажнява въздуха в системите за кондициониране в режим на отопление?
а) защото студеният въздух е с ниска относителна влажност;
б) защото в режим на отопление се понижава влагосъдържание-
то на въздуха;
в) защото в режим на отопление относителната влажност на въздуха намалява;
г) защото част от влагата се отделя в отоплителя.
223.Защо при системите за кондициониране на въздуха температурата на изпарение на фреона се препоръчва да бъде положителна?
а) за да не се преохлади въздуха;
б) за да се използва по-ефективно изпарителя;
в) за да не се отделя влагата от въздуха;
г) за да не се претоварва топлинно изпарителя.
224. С каква цел при системите за кондициониране се поставя диференциален пресостат?
а) за да се подобри регулирането на компресора;
б) за да се предпази компресорът от авария;
в) за да се предпази компресорът от вакумиране;
г) по-добре да се регулира налягането на изпарение.
225. С каква цел при системите за кондициониране се поставят термо- регулиращи клапани с външно уравновесяване?
а) за да се поддържа температурата на въздуха след кондиционе- ра по-точно;
б) за да се намали влиянието на паралелните клонове на изпарителя върху температурата на изпарение;
в) за да се повиши ефективността на изпарителя;
г) за да се поддържа положителна температура на изпарение.
226. По какво може да се установи наличието на въздух в системата?
а) по колебанието на манометъра в нагнетателната страна на компресора;
б) по налягането и температурата на фреона в кондензатора при спрян компресор;
в) по това, че налягането в нагнетателната страна на компресора е високо;
г) по свистенето на терморегулиращия клапан.
227. От къде може да се изпусне въздуха или другите газове от хладилната система?
а) от горната част на кондензатора;
б) след кондензатора;
в) преди терморегулиращия клапан.
228. При спрян компресор как може да се установи наличието на дос-
татъчно фреон, ако няма наблюдателно стъкло на кондензатора?
а) чрез опипване на кондензатора;
б) по налягането и температурата на фреона в кондензатора;
в) не може да се определи.
229. При пуснат компресор как може да се установи наличието на дос- татъчно фреон, ако няма наблюдателно стъкло на кондензатора?
а) чрез опипване на кондензатора;
б) по налягането и температурата на фреона в кондензатора;
в) не може да се определи.
230. Кой от посочените клапани се отваря след пускането на компресора?
а) клапана преди кондензатора;
б) клапана след компресора;
в) клапана преди компресора;
г) клапана след кондензатора.
231. Каква може да бъде причината за високи температури в помеще- нията при правилно запълване на изпарителя с течен фреон?
а) много ниско налягане на изпарение;
б) силно притворен терморегулиращ клапан;
в) недостатъчна хладопроизводителност на изпарителя;
г) недостатъчно дроселиране в термеругилиращия клапан;
д) ниско налягане на кондензация.
232. По какво може да се установи правилното запълване на изпарителя с фреон?
а) по температурите на изпарение и прегряване на фреона;
б) по степента на дроселиране на фреона в терморегулиращия
клапан;
в) по налягането след изпарителя;