КОРАБЕН РЕГИСТЪР НА ЛОЙД

Адмиралтейството на търговския флот

Днешният Лойд - това не е само застрахователна компания, това е по-скоро международен застрахователен пазар и огромен издателски център за информация по морското корабоплаване и морската търговия. В тази компания с годишен доход  стотици милиони фунта стерлинги работят няколко хиляди душил. Освен застрахователите, агентите и маклерите в нея са заети огромен щат чиновници, машинописки, радисти, телеграфисти, преводачи, редактори, коректори и счетоводители, които ежедневно, ежечасно от стотици кантори в различните краища на земното калбо предават в Лондон, приемат, сортират, обобщават и публикуват информация по въпросите на морския транспорт.

          В 1923 г. лондонските журналисти задали на първия лорд на адмиралтейството - известния адмирал Давид Бити, въпроса, каква по негово мнение представлява "Лойд". Героят от Ютланската битка отговорил, без да се замисля: "Адмиралтейство на търговския флот". Неговото изказване отговаря напълно на действителността.

          Преди да разкажем за многостранната дейност на съвременния Лойд, Трябва да отбележим, че с акта си от 1871 г., който дал на обединението на застрахователите правото да се смятат за "британска корпорация", парламентът задължил Лойд "да събира, обобщава и публикува морска информация по целия свят". Нека зпочнем разказа си за съвременния Лойд със застраховенето на морски кораби, тъй като това е основната му дейност и главният източник на доходите. Удивително е, но фактът си остава факт - Лойд сам не застрахова и не носи юридическа отговорност за действията на своите членове. Съгласно  устава на корпорацията със застраховане на кораби и на друго имуштество "под закрилата на Лойд" имат право да се занимават само определени лица, т. нар. "застрахователни лица на Лойд" или "подписващи членове на Лойд" - частници, водещи тази дейност за свой личен страх и риск, разчитащи на своите лични капитали в банката в случай на необходимост от изплащане на застраховката на клиента.

          Застраховането при Лойд освен застраховането на човешки живот не се осъществява непосредствено със самия клиент - публиката при това няма пряк контакт със застрахователите, а самата застраховка се оформя чрез т. нар. "брокери" - застрахователни маклери, регистрирани в списъците на корпорацията.

          Застрахователен член на Лойд, както казват англичаните, може да стане всеки британски поданик, но при определени условия. Тези условия не са прости. Първо, неговата кандидатура трябва да бъде посочена чрез тайно гласуване при наличието на писмена препоръка от не по-малко от петима "застраховащи членове" но корпорацията. Всяка нова кандидатура се проверява най-внимателно от специална комисия в продължение на една година, а комитетът на корпорацията контролира търговската дейност на претендента за длъжността застраховател, докато не се увери в безукорността на неговите минали сделки и в чистото изпълнение на договорите с клиентите. Освен това кандидатът за длъжността застраховател трябва да има определено финансово положение в обществото, изхождайки от това , че всяка минута той трябва да може да приеме личен риск на сума не по-молко от петнадесет хиляди фунта стерлинги. И накрая претендентът за длъжността застраховател бил длъжен да даде писмено обещание, че ще предава всички получни от клиентите вноски по застраховките в застрахователния фонд като залог определена сума по свое усмотрение. Ако кандидатурата се одобри от комитета на Лойд, тя се поставя на "тайно гласуване с бели и черни топки".

          Преди стотина години, когато стойността на застрахованите кораби била десетки и стотици пъти по-малка от стойността на съвременните кораби, един застраховател, даже самият Едуард Лойд, покривлал риска заедно с няколко други застрахователи. Обикновено на капитала на десетина предприемачи, имащи солидна финансова база, било достатъчно, за да се застрахова корабът и неговият товр. В наши дни стойността на корабите, самолетите и заводите достигат до няколко десетки милиона фунта стерлинги и съвременните застрахователи са принудени да се обединяват в синдикати, капиталът на които би могъл да покрие стойността на застрахованото имущество.

          По традиция застраховката при Лойд се сключва при посредничеството на "брокера" - маклер, регистриран в една от 220-те маклерски фирми, обединени от Лойд. Такава процедура е продиктувана от чисто практически съображения: зя "обикновения смъртен", който не познава застрахователното дело, е почти невъзможно да намери нужния застраховател сред хилядите хора в огромната зала на корпорацията. Ето защо, когато идва при Лойд, клиентът извиква маклера. Задачата на маклера е да намери за своя клиент - който в случай на сключване на сделката заплаща неговите услуги по представена сметка - най-изгодни условия за застраховане, а по-късно, ако клиентът предяви иск в случай на гибел или повреда на застрахованото имущество, да предяви иска на застрахователя за изплащане на застраховката. Съгласно с устава на корпорацията застрахователят на Лойд е длъжн да сключва сделките с маклерите само в застрахователната зала, докато маклерите имат право да контактуват с всички фирми по света и да работят и с други застрахователни компании.

          След като получи заявка за застраховане, да кажем, на нов кораб, маклерът изписва т. нар. "слип" - на сгънатия по дължина стандартен лист бяла хартия заисва всички основни данни за кораба и желателните за клиента условия на застраховката. С този "слип" в ръка маклерът започва да търси в залата подходящия застраховател - при Лойд те се наричат "лидери", който се специализира по приемането на подобни рискове. След като намери нужния "подписващ член", маклерът показва "слипа" и назовава сумата на застраховката. Ако тя не устройва застрахователя, маклерът търси втори, трети, четвърти - дотогава, докато не намери някой, който да приеме условията. Тук трябва да отбележим, че такава практика води до конкуренция между самите застрахователи, обединени в корпороцията, а това значително подобрява тяхната долова активност.

          И така, ако условията на застраховката са подходящи, маклерът моли лидера да потвърди писмено върху "слипа" общата сума, за която синдикатът може да сключи сделка, а също процента на лично участие в риска. Тази процедура се нарича "изписване на реда". Когато необходимите на маклера цифри са нанесени вече от лидера върху "слипа", застрахователят поставя датата и своите инициали, наричани у Лойд "лид". След като получи "лида", маклерът излиза в залата "на лов" - да търси останалите членове на синдиката и да им предлага да поемат върху себе си част от риска при същите условия. Така буква по буква маклерът изписва "ред по ред" целия слип, докато сумата не възлезе на стойността на застраховката за корба. По такъв начин риска се резпределя пежду определен брой отделни и незевисими едно от друто лица, свързани в синдикат помежду си чисто условно. Всеки от тях вписва такава сума, която смята за нужна по свое усмотрение. при това той трябва винаги да помни, че тя не трябва да надхвърля сумата по неговата лична сметка и стойността на неговото лично имущество.

          В случай на гибел на застрахования кораб застрахователят не се вълнува за съдбата и финансовото състояние на корпорацията и на тези, които са поставили своите инициали върху "слипа" - той отговаря само за себе си и изплаща само сумата, която е нанесъл с ръката си и срещу която е поставил своите инициали. Такава практика (която смело можем да наречем "всеки се спасявя поединично") на застраховане изключва напълно какъвто и да е риск за корпорацията като цяло, но може всяка минута да разори напълно отделния застраховател и даже някой от синдикатите на Лойд. Именно за това Лойд е понасял без особена загуба и най-тежките удари и е оставал постоянно в играта при тази "винаги печеливша лотария на застраховане".

          Запълненият "слип" се предава от маклера в кантората за подписване на застрахователни полици и въз основа на него клерковете запълват стандартната форма на полицата, подписват я от името на всеки член на синдиката, приел риска върху себе си, и поставят лойдовския печат, без които съгласно със законите на Великобритания нито една полица на тази корпорация няма сила. След това клиентът получава от брокера окончателно оформената полица. По стара традиция обаче, възникнала още по времето на самия Едуард Лойд, застраховатилите изплащат застараховката дори ако корабът е загинал преди оформянето на застрахователната полица и поставянето на печата.

          Корпорацията се управлява от Комитета на Лойд, състоящ се от дванадесет членове, избрани чрез тайно гласуване за срок от 4 години. В този комитет човек може да бъде преизбран едва след една година. Практически всяка година трима от членовете се заменят с нови. Членовете на комитета сами избират своя председател и неговия заместник. Комитетът на Лойд  не се намесва в ежедневната дейност на подписващите членове, на застраховатилите, маклерите и агентите. Той отговаря за избирането на достойни членове на корпорацията и негова задача е да осигури застраховането чрез частни лица със солидна финансова база.

          Ежегодно корпороцията провежда финансова ревизия на всеки застраховател. За първи път такава ревизия били проведена през 1906 г. по желание на повечето от членовете на оидинението. От следващата година с акт на парламента тя станала задължителна. При това всеки член на корпорацията бил задължен да потвърди с документ, че сумата на сключените от него сделки отговаря на неговото финансово положение.

          Ръководната функция ня Комитета на Лойд се осъществява от главния клерк, който е и старши оперативен офицер на корпорацията. Комитетът на Лойд всъщност сам управлява този гигантски пазар на застраховките, като уствърждава размерите на вноските и застраховките и разпределя получената печалба между застрахователите и корпорацията.

          Сега годишният доход от вноските за застраховане, получавани от Лойд, възлиза средно на 340 млн. фунта стерлинги. Повече от половината от тази сума корпорацията получава от "неморското" застраховане, въведено от председателя на комитета й Катберд Хийт през осемдесетте години на миналия век. Тогава Лойд за първи път в своята история застраховал в Лондон квартала на бижутерите срещу грабежи и пожари. Към куриозните случаи може да бъде отнесена (освен застраховането на споменатата вече брада на кино артиста) полицата на един лондончанин, в която се казва, че Лойд поема върху себе си риска, ако изкуствен спътник на Земята попадне в къщата на неговия клиент.

          Освен двехилядния щат от сътрудници, които ежедневно обработват в своята лондонска щаб-квартира, "морска информация" се събира в различните кътчета на земното кълбо от 1500 лойдовски агенти и подагенти. Тази огромна агентурна мрежа снабдява доста оперативно корпорацията с най-подробни сведения по пристанищната дейност, внимателно следи движението на корабите, фиксира катастрофите и авариите с търговските кораби. Като представителе на застраховотелната корпорация, без да са зстрахователи, тези агенти имат право да изплащат застраховка на корабособствениците, да наемат и назначават по своя преценка сурвейори за установяване причините и определяне размера на щетите, понесени от корабособственика при авария.

          Неотдавна Лойд въведе ново положение, според което застраховката се изплаща едва след обследване на обекта от агента или след получаване на негово писмено потвърждение. Агентите носят лична отговорност пред комитета на корпорацията за оперативността и точността на изпращаната в Лондон информация за движението на корабите и за решението си по спорните въпроси, възникващи между корпорацията и корабособствениците в случай на авария.

          В Лойд се родили множество на документи, които с течение на годините навлезли в юридическата и търговската практика на морското корабоплаване. Вече повече от две столетия се използва "морската застрахователна полица на Лойд" (за кораба и товара). Както вече се каза, нейната форма, приета през 1779 г., редът на излагане на условията и тълкуването на условията на застраховката са останали без изменения, допълнени са само параграфите, в които се вземат под внимание развитието и усъвършенствуването на корабостроенето.

          Моряците от търговския флот добре познават формата на "лойдовския спасителен договор" с неговата известна фраза "без спасение няма възнаграждение" ("no cure no pay").

          Цялата текуща информация, която постъпва в лондонската щаб-квартира на Лойд от агентите, подагентите, капитаните и корабособствениците, попада в т. нар. "отдел за морска информация" и в централния изчислителен център. Там тя се сортира, сверява, обобщава и постъпва в Управлението за печатни издания, откъдето се разпраща в информационните агенции, в радиокорпорацията Би Би Си и в телевизионните станции на Англия.

          Ежедневните издания на Лойд са: "Ежедневен индекс на Лойд", "Товарна спецификация на Лойд" и вестникът "Лойдс лист". Вестникът, който прави широк обзор на положението в морското корабоплаване, търговията, морското право, фрахтоването, дава сведение за движението приблизително на 7000 кораба от световния търговски флот ден за ден и подробно излага всички случаи на гибел и аварии с кораби и самолети.

          Голяма услуга оказват на икономистите и на моряците от много страни ежеседмичните издания на Лойд: "Индекс на корабите" с приложния и "Ежеседмични отчети за авариите". Първото от тях дава в азбучен ред сведения за търговските кораби в света, посочва техния тип, регистрова вместимост (чиста и обща), собственика, флага, класа, класификационния орган, годината на постройката, рейса и последното местонахождение. Второто информира за всички случаи на корабокрушения, аварии и аварийни произшествия с кораби от търговския флот, в която и да е точка на земното калбо. Двата бюлетина отдавна са си завоювали солидна репутация, публикувайки само  точни, проверени сведения. Въпросите на морската юридическа практика и на морското право намират отражения в издавания от Лойд бюлетин "Lloyd’s list law register".

          От 1961 г. в Лойд действува изчислителен център, който позволи да се въведе нова централизирана система за обработка на данните. Това значително опрости счетоводството и позволява всяко тримесечие застрахователите и маклерите на корпорацията да бъдат снабдени с подробни статистичеки бюлетини по застраховането на корабите.

          Когато говорим за широката издателска дейност на корпорацията, трябва, разбира се, да се споменат такива нейни годишни справочници като "Морски алманах", "Календар на Лойд" и "Справочник на Лойд за сурвейора", които са настолни книги за капитаните на корабите, за морските агенти и сурвейорите.

          От 1951 г. Лойд издава свой географски атлас. И въпреки че той съдържа сапо 16 карти (в меркаторска проекция), двойният им индекс позволява да се намери бързо всяко пристанище или пристанищен пункт на земното кълбо.

 

2. Корабният регистър на Лойд

            Когато Едуард Лойд сключвал в своето кафене сделки за застраховане на търговските кораби и техния товар, той се сблъскал с необходимостта да води отчет за количеството и качеството на корабите, с чиито собственици имал вземане-даване. Тои лично събирал подробни сведения за всеки застрахован кораб и ги пазел като важен справочен материал. Наследниците на Лойд разбирали, че съставянето на списък на корабите с точните характеристики и с описание на особеностите на всеки един от тях влече след себе си разпределението им по класове в зависимост от техния тип, година на построяване, състоянието на корпуса, рангоута и такелажа. Един човек не бил в състояние да се справи с тази работа, а сборният списък на застрахованите кораби бил крайно необходим за застрахователя.

          И ето през 1760 г. в кафенето на Лойд на Ломбард стрийт група частни застрахователи пристъпила към съставянето на така наречената Зелена книга - първия корабен регистър. Той бил издаден в 1765 г. Регистърът съдържал кратко описание на няколко хиляди кораба, застраховани в кафенето на Лойд. Освен основните характеристики - тонаж, дължина, широчина и газене, книгата съдържала и характеристика на състоянието на всеки кораб. Главните букви на гласните от английската азбука A, E, I, O или U показвали състоянието на корпуса на кораба в изходяща градация, а буквите G, M, B - състоянието на рангоута, такелажа и другите устройства на кораба. Например G означавало "Good" - добро, М ("Middling") - средно и B ("Bad") - лошо състояние. От 1775 г. застрахователите започнали да означават висшата оценка за състоянието на корабния корпус със символа "А1" (A One). Скоро това съчетание се харесало на англичаните и навлязло в разговорния и литературния език като символ на най-добро състояние на вещите или настроението.

          За да посочи точно характеристиката на всеки кораб, било необходимо тои да бъде измерван и обследван. За целта застрахователите наемали хора, които добре познавали морското дело. Това били морски капитани в оставка. Така у Лойд се появила особената длъжност на сурвейора - "контрольор на корабите".

          През 1797 г. между застрахователите и корабособствениците, които, изглежда, смятали мнението на сурвейорите за преднамерено, вузникнали разногласия по повод на "Зелената книга", започнали спорове и пререкания. Работата свършила с това, че от 1799 г. арматорите (корабособствениците) в Англия започнали да издават свой регистър. По такъв начин всеки кораб фигурирал едновременно в два класификационни справочника.

          През 1834 г. разпрата завършила с учредяването на организацията, която получила името "Регистър на Лойд за британското и чуждестранното корабоплаване". Комитетът на тази организация, които се състоял от застрахователи, корабособственици и търговци, стигнал до извода, че определянето на класа на кораба трябва да се решава не от отделните частни сурвейори, а от самия комитет след внимателно изучаване на сурвейорските доклади. Така се появила още една организация с името на Лойд, но абсолютно независима от него, макар че и до днес отделни членове на Комитета на Лойд едновременно са и членове на Комитета на Корабния регистър на Лойд.

          Стремежът на корабособствениците да вкарат своите кораби в класа "А1" довел до появата на първите стандарти при строежа на корабите в корабостроителниците. Това от своя страна накарало комитета да се замисли над издаването на правила за строеж на кораби. С бързото усъвършенствуване на методите за строеж на кораби тези правила непрекъснато се увеличавали, техните формулировки ставали все по-обширни, напомнящи технически инструкции. С развитието и усъвършенстването на корабостроенето Лойд-регистърът започнал да издава правила за строеж и изисквания към качеството на материалите при строителството на железни корпуси, след това на стоманени, за строителството на парни машини и котли, дизели, парни турбини, хладилно обзавеждане и всички корабни устроиства и системи.

          От 1852 г. Лойд-регистърът учредил длъжността сурвейор-резидент в чуждите пристанища. В наши дни на служба в Лойд-регистъра се числят над 1500 сурвейори, при това повечето от тях работят в различни пристаниша по земното кълбо и в чужди корабостроителници. Това са висококвалифицирани специалисти с висше образование - корабостроителни инженери, инженер-механици и от други специалности, граничещи с корабостроенето. Сега в повече от 20 страни са създадени национални комитети на британския Лойд-регистър.

          Не е необходимо още веднъж да говорим за точността на сведенията, които се съдържат в регистровите книги на Лойд. Ще отбележим само, че ако пред класа на кораба стои черен малтийски кръст, това означава, че проектът на кораба е одобрен от Лойд и от момента на залагането на кила му неговото строителство се наблюдава от този орган. Това говори още, че и стоманата на кораба е проверена от завода-производител, внесен в списъка на дружеството и че всички изковки и отливки също са изпитани и одобрени от сурвейорите на Лойд-регистъра. След завършването на строежа на кораба и след ходовите изпитания всички сурвейорски отчети се проверяват от главния инженер на управлението и се изпращат в Комитета на Лойд-регистъра, който присвоява клас на новия кораб и издава класификационно свидетелство. Сега на отчет в Лойд-регистъра се числят приблизително 12000 търговски кораба с вместимост над 115 млн. регистър-тона. Съгласно с правилата на този класификационен орган всеки търговски кораб, вписан в неговия регистър, подлежи на периодичен сурвейорски контрол, а също и на оглед след всеки ремонт поради износване или авария.

          Комитетът на Лойд-регистъра е разположен в центъра на Лондон. Той заема огромен комплекс здания, съчетаващ старинните и съвременните сгради: номер 71 на улица Фенчърч стрийт и зданията "Хадън хауз" и "Коронеишън хауз", разположени на ъгъла на Лойдс авенюи Фенчърч стрийт. Този комплекс беше тържествено открит през юни 1972 г. от английската кралица Елизабет II. Всеки етаж има зала за конференции, служебни кабинети и бюфети за служителите. Разположената в приземния етаж столова служи едновременно и за киносалон. Всички работни помещения са с климатична инсталация и с наи съвършенни приспособления и средства на организационната техника.

          В 1963 г. дружеството построи техническа лаборатория и електронноизчислителен център.

Add to: del.icio.us | Digg