КОНЦЕПЦИЯ за оптимизиране на системата за подготовка на морски кадри

ПРОЕКТ !!!

Потребност от офицерски кадри за гражданския флот.

По данни, събрани от публикации в началото на ХХІ в., свързани със състоянието на световната морска индустрия, по показателите “тонаж морски съдове” и “ангажирани морски лица” са формирани следните средносрочни очаквания:

• Общият тонаж от морски съдове към 2010 г. да достигне 520 млн. брт. От тях делът на европейските корабособственици е около 30 %.

• В световен мащаб като „морски лица” през 2000 г. са регистрирани  около 400 000 офицери (необходимостта от такива кадри като екипаж на кораби с водоизместване над 500 брт още през 2001 г. е била приблизително 420 000 души) и 830 000 моряци – поддържащо ниво.

• Тенденцията на намаляване на броя на морските офицери с гарантирано качество на професионални умения се очертава като трайна през последните 20-25 години. Ако към 2000 г. недостигът на офицери е бил приблизително  4-5 % от необходимите за световния флот (около 16 – 20 хил.), прогнозата за 2010 г. е за недостиг от 46 000 души.

• Само за ЕС недостигът от офицери през 2001 г. е бил 13 000 души, с прогноза за нарастване до 25 000 души през 2010 г.

• Над 60 % от офицерите на корабите, контролирани от страни от ЕС, са на възраст над 40 години, с тенденция за увеличаване.

• През последните 1-2 години този недостиг е стабилизиран за сметка на попълнение с кадри от Азиатския регион, но дефицитът продължава да е неприемливо висок.

„Морски вестник” 05.11.2008: На проведената в края на м. септември т. г. конференция в Сингапур президентът на компанията ОSM г-н Я. Мортен Ескилт предупреди, че към 2012 г. в морския сектор ще има недостиг на 90 000 души корабни офицери. Първите признаци за наближаващата криза се наблюдават още сега, тъй като корабособствениците водят борба за наемане и задържане на морски кадри, като  непрекъснато им увеличават  възнагражденията. В годишните анализи за 2008 г. на различни консултантски фирми се отправят предупреждения като например, рискът да се наемат и назначават кадри на длъжности, за които те нямат необходимата компетентност. Там се посочва, че дори чрез настоящата година има недостиг на 34 000 корабни офицери като броят им ще се утрои през следващите 4 години.
През периода 2008 – 2012 г. ще бъдат небходими допълнително 26 160 офицери за бълкерите, 15 793 – за контейнеровозите, 9735 – за химикаловозите и 8088 за танкерния флот.
По време на изказването си г-н Ескилт посочи редица фактори, които са довели до този проблем. Той отдели специално внимание на обучаващите се нови кадри и заяви, че всички знаят за недостига на офицери, но нищо не се прави по въпроса и дори на строящите се нови кораби не се предвиждат кабини за кадети и обучаеми.

Като цяло, сред екипажите на търговските морски съдове делът на моряците-европейци се е съкратил драстично, за сметка на други региони, което поставя под въпрос конкурентноспособността на европейската морска индустрия, както и равнището на безопасност на корабоплаването. Съществува тенденция за договаряне на комплексно по-добри условия за работа на офицерите от Европа.

Извод: На международния трудов пазар се очертава перспектива на недостиг на морски офицерски кадри и на засилваща се конкуренция сред моряците от изпълнителското (поддържащото) ниво.

Очевидна е тенденцията морските лица, подготвяни в българските специализирани училища, да не търсят активно професионална реализация като офицери на борда на кораб, а да се стремят към алтернативна заетост (практиката сочи, че тъкъв е днешният «Европейски» модел на поведение). Дори ако приемем, че нивото на тяхното образование и квалификация са на добро световно равнище, интересът на младите хора към морската професия намалява  и вече са налице определени кризисни явления.

Изход от създалата се ситуация може да бъде разкриването на резерви за допълване на броя на поготвените кадри, които да бъдат въведени в действие.

Нормативна уредба – съгласуваност на международните и националните стандарти.

• Прилаганият в световен мащаб императивен нормативен акт – STCW’78/95,  не съдържа изискване за висше образование на офицерите от управленско и експлоатационно ниво. „Конвенцията” определя минимални стандарти,  които са задължителни за изпълнение. ИМО е предложила модел-курсове за видовете подготовки, без ангажимент за образователно ниво.

• „Наредба № 6 за компетентност на морските лица в Р. България” ни насочва към „нормите и препоръките, посочени в Конвенция STCW и Директива 2001/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4.IV.2001 г. за минималното ниво за подготовка на моряците” (чл. 50, ал. 1). Професионалното образование, обучение и квалификация на морските лица се привежда към регулирана професия по смисъла на § 4в от Закона за висшето образование. (чл. 50, ал. 1).  Образование по морска (или речна) специалност се получава в учебни заведения, създадени и акредитирани в съответствие с действащото законодателство, в които обучението се извършва по одобрени от ИА "МА" учебни планове и програми, от преподаватели, инструктори или други квалифицирани лица (чл. 51, ал. 1

• Европейската комисия по транспорт е обявила задължителна за страните-членки рамка - „университетско образование” за офицерите, морски лица, а министър Мутафчиев декларира, че ние изпълняваме тези указания, подготвяйки съответните кадри във ВВМУ и ТУ-Варна.

Изброените три „постулата” съдържат конкретни норми за изпълнение, но  заедно с това с тях са допуснати неточности, предоставят се възможности за нееднозначно тълкуване, въвеждат се ограничения (необосновани) и пр. Например:

- изразът „професионално образование, обучение и квалификация на морските лица” е неприложим, когато се визира офицерският състав – професионално висше образование по ЗВО е ниво „професионален бакалавър”, а такива у нас няма предвидени за обучение по морски специалност;

- регулираните професии, визирани и в Закона за висшето образование (ЗВО) следва за бъдат обвързани с Единни държавни изисквания за подготовка на специалисти в съответните специалности, каквито в момента няма разработени.

- практиката у нас през последните няколко години е да се допускат до изпит пред ИАМА и да се дава правоспособност и на лица, преминали квалификационен курс и учебна практика, но без висше образование (за експлоатационното ниво). Въпреки безусловно „доброто” решение, от гледна точка на затрудненията да се наберат подходящите кадри, противоречието е налице.

Необходимост от промени в нормативната база за морската квалификационна дейност – обхват, ограничения, очаквани ефекти.

1. Направените проучвания, с помощта на „кариерните центрове” в Техническите университети във Варна, Русе и Габрово, сред студенти от „не морски” специалности, сочат тенденция за готовност на 8-10 % от тях да се включат в допълнителни квалификационни курсове, в рамките на образователно-квалификационната степен, по която се обучават. С голямо приближение, това би означавало ежегодно да завършват образованието си с допълнителна морска квалификация, и да започнат кадетския си стаж два пъти повече младежи.

2. Всичко това би било възможно само ако бъде променена „Наредба №6”, в частта й, визирана в този проект.

3. Квалификационните курсове, по смисъла на това предложение, следва да се провеждат от обучаващите институции, утвърдени от ИА „МА” – нивото на качеството на подготовка на този контингент нови кадри не следва да се поставя под съмнение.

4. Морската камара е най-подходящата институция, като изразител на интересите на браншовите структури, да инициира създаването на Единни държавни изисквания за квалификационната рамка на подготовката на морски специалисти, обучаващи се или дипломирали се по други специалности. Също така, на нея се полага ангажиментът да проведе консултации с потенциалните обучаващи организации - относно техния капацитет, ресурсно осигуряване, принципите на договаряне и др.

Предложения за оптимизиране на системата – продукти, стъпки, съгласуване с ангажираните звена, внедряване.

Свеждат се до:

- внасяне на предложение за промяна на текстове в „Наредба № 6”;

- обсъждане (на широка експертна база) и внасяне на предложение за Единни държавни изисквания за учебен план – квалификация „морски лица”, по смисъла на нормативната база;

- стартиране на квалификационни курсове по смисъла на Концепцията.

  Янчо Бакалов  

ПРИЛОЖЕНИЯ:

1. Единни държавни изисквания за квалификацията на морските лица - НЯМА РАЗРАБОТЕНО ПОДРОБНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ, налице са учебни планове по съответните модел-курсове.

2. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРОМЯНА В НАРЕДБА № 6:

Навсякъде в наредбата изразът „висше образование по специалност "Корабоводене", степен магистър” да се замени с „висше образование, образователно – квалификационна степен магистър-инженер (магистър?) и квалификация по "Корабоводене".

Навсякъде в наредбата изразът „висше образование, специалност "Корабоводене", степен бакалавър” да се замени с „висше образование, образователно – квалификационна степен бакалавър-инженер (бакалавър?) и квалификация по "Корабоводене".

Навсякъде в наредбата изразът „висше образование по специалност "Корабни машини и механизми", степен магистър” да се замени с „висше образование, образователно – квалификационна степен магистър-инженер и квалификация по "Корабни машини и механизми"

Навсякъде в наредбата изразът „висше образование по специалност "Корабни машини и механизми", степен бакалавър” да се замени с „висше образование, образователно – квалификационна степен бакалавър-инженер и квалификация по "Корабни машини и механизми"

За корабен електромеханик:

Към израза „висше образование, степен магистър или бакалавър, специалност "Електрообзавеждане на кораба", "Електроснабдяване и електрообзавеждане на водния транспорт" или друга силнотокова специалност да се добави „или висше образование, степен магистър или бакалавър, и квалификация по "Електрообзавеждане на кораба".

Изразът по Чл. 50. (4) „Професионалното образование, обучение и квалификация на морските лица включва”: да стане „Образованието, обучението и квалификацията на морските лица включва”:

1. висше образование по морски, речни и технически специалности - да се добави „или съответстващото образование и квалификационен курс по специалността, съгласно Единните държавни изисквания за квалификация на морските лица”;

Изразът по Чл. 51. (1) Образование по морска или речна специалност (да се добави „или по съответния квалификационен курс – за лицата, притежаващи образователно-квалификационна степен по чл....”, се получава в учебни заведения, създадени и акредитирани в съответствие с действащото законодателство, в които обучението се извършва по одобрени от ИА "МА" учебни планове и програми, от преподаватели, инструктори или други квалифицирани лица, които са завършили успешно одобрен от ИА "МА" курс по програма на моделен курс 6.09 на Международната морска организация (IMO).

КЪМ Израза  Чл. 51. (2) Учебните заведения по ал. 1 провеждат обучение в съответствие с ПРОДЪЛЖЕНИЕТО ДА СЕ ПРОМЕНИ  „Единните държавни изисквания за квалификация на морските лица” и прилагат система за управление на качеството на учебния процес.