РИСКОВЕ ИЛИ РЕШЕНИЯ. ЗАПЛАХИТЕ ЗА СИГУРНОСТТА НА КОРАБИТЕ В СВЕТОВНИЯ ОКЕАН

Рисковете за морската сигурност като правило се асоциират с всички опасни действия, преднамерени или „по непредпазливост”, водещи до нарушения на национално законодателство или на международното морско право, и причиняващи вреди на хора, на юридически лица, или на тяхното имущество. Когато случаят е свързан с класическото състояние „военен конфликт”, като правило на удари са подложени елементите от системата за отбрана на крайбрежието и в морските пространства по целия театър на военните действия. Тяхното елиминиране, дори кратковременно, води до сериозен срив не само на посочените, но и на всички свързани с тях икономически и държавни субекти.

Какви реакции обаче би следвало да очакваме от морските държави и от ангажираните организации, когато четем информации, че от началото на годината до сега най-малко 81 кораба са станали плячка на сомалийските пирати в Индийския океан и Аденския залив?

Многобройните публикации и анализи, ангажирани с квалифицирането на рискови фактори на море, са удачно обобщени от доцент д.н. Боян Медникаров в неговата монография „Защита на морския суверенитет”, 2008 г. Той сочи като представителен подходът в Националната стратегия за отбрана на САЩ, където рисковете са определени по следния начин:

- оперативен риск (operational risk);

- риск, свързан с бъдещи предизвикателства (future challenges risk) или планов риск;

- риск, свързан с мениджмънта на ангажираните сили (force management risk);

- институционален риск (institutional risk).

Оперативният риск отразява успешността на използването на наличните оперативни сили - при приемлива човешка, материална, финансова и стратегическа „цена”, т.е. риска при използване на силите „на разположение”.

Плановият риск, отразяващ степента на потенциалната готовност, включително и способностите за нейното повишаване, по отношение на бъдещи мисии срещу реални или прогнозни заплахи.

Рискът, свързан с мениджмънта на силите, се свързва с валидността на взетите решения за нарастване на ангажираните единици, окомплектуването с личен състав; специализираната им подготовка; оборудването и т.н.

Институционалният риск отразява риска, асоцииран с възможностите да се реализират нови концепции и практики за командване, управление и мениджмънт.

Анализирайки множество публикации по проблема, доц. Медникаров прави извод, че „рискът за морския суверенитет” има характеристиките на оперативен риск. В тази връзка той се свързва с невъзможността да се неутрализират всички действия, които могат да бъдат извършени преднамерено или по непредпазливост и да доведат до нарушаване на закона и реда, както и да причинят определени вреди на хора, имущество или на средата в морските пространства, контролирани от суверенната държава.

Оценките на риска, свързани с морска сигурност и тези, свързани с морската безопасност, са взаимообвързани и следва да се оценяват комплексно. Действията на сомалийските пирати вече излязоха от обхвата на крайбрежните зони и навлязоха в отдалечени морски пространства, в които демонстрират способности за плаване, комуникации и съгласувани активни действия. Не представлява трудност да оценим защо се случва всичко това – причините, както и предпоставките за тях, са на повърхността и се виждат от всички заинтересувани страни.

Кризата на море, отнасяща се до сигурността на кораба, възниква внезапно, потенциално засяга значими интереси и поставя екипажите на атакуваните кораби да действат в условията на дефицит на време. Точно това се е случило с всеки от атакуваните кораби в района, но то не се отнася до многонационалното военноморско формирование, което от много дни плава в тези води. За сега пиратите „водят” в способността да оценят тактическия риск за себе си, тоест, вероятността да станат обект на твърд контрол от страна на силите, чието командване няма ясни правомощия и идеи за действие. В създалата се ситуация е очевидно, че командирите, намиращи се непосредствено в кризисната зона, нямат правомощията да реализират потенциалните си способности за справяне с нарушителите.

Всяка национална система за морска сигурност предполага наличие на способности на държавата да защити морския си суверенитет, в това число и от „несиметрични заплахи” (пиратство, тероризъм). Държавата Сомалия очевидно няма такива. Същото в много голяма степен се отнася и до други страни в региона, контролиран от пиратите.

Всеки командир на военен кораб обаче, (не само индийските, а в района вече има от осем националности), изправен пред ситуация, квалифицирана като „пиратство”, има законното права да действа съобразно обстоятелствата – решително и до край! Ще чакаме, ще видим!

Доц. Янчо Бакалов