ЩО Е БРЕГОВА ОХРАНА И ИМА ЛИ ТЯ МЯСТО У НАС

С публикуваните до сега от мен и от съмишленици материали по темата за интегриран модел за морска безопасност се проследява съществената слабост в цялостното присъствие на морските институции, ангажирани с налагане на безопасност.

Тя най-общо се изразява в  дублиращи се структури и дезинтеграция на усилията, липса на добра координация, особено при оказване на критични услуги, отсъствие на единни управленски процедури, липса на единно разбиране по проблемите от страна на ръководните кадри в различните ангажирани звена, отсъствие на унифицирани изисквания към подготовката на силите, тяхната екипировка и логистично осигуряване. В резултат на всичко това при критични обстоятелства различни ведомства са принудени да работят самостоятелно и несъгласувано, или си взаимодействат епизодично при условия на недостиг на сили и средства. Практиката показва, че  отношенията между тях нямат нужната прозрачност, а нерядко се наблюдава и неадекватна конкуренция.  Това неминуемо поставя под съмнение ефективността им в сложна обстановка.
    Централният въпрос, поставен с проведеното от мен  изследване, може да се дефинира така:  Могат ли посочените в публикуваните материали проблеми ( вж. поредица от статии в рубриката „Морска политика” на „Инфомар.орг”  и в специалната рубрика на „Морски вестник”) да бъдат разрешени чрез трансформация на съществуващите реалности в единна система,  интегрираща функциите и възможностите на всички институции, защитаващи интересите на страната ни на море?
    Най-общо казано, тя трябва да е обособена като базов елемент на системата за държавно управление, да бъде в състояние да осигури координация между всички заинтересувани субекти, както и с аналогични „външни” системи в региона. Нейната мисия следва да се обвърже с гарантирането на суверенните права и отговорности на Р. България, кореспондиращи с различните категории национални морски пространства в условията на променена среда за безопасност и сигурност в Черноморския регион.
При формирането на работещ модел на такава система, за основа следва да послужат подходи и успешни практики, прилагани от водещите морски страни при осигуряването на техния морски суверенитет, в най-широкия смисъл.
Намираме добър ориентир в Зелената книга на ЕС по въпросите на интегрираната морска политика: „Някои държави-членки са посочили общи координационни центрове или са възложили отговорност на един орган, давайки им възможност да използват активите, предоставени на разположение на различни органи. Например френската система от морски префекти – един орган, действащ под егидата на министър-председателя, носи цялата отговорност за всички правителствени функции в определен район на крайбрежните води. Холандската брегова охрана е пример за друг вид интеграция, при която един орган стопанисва скъпи активи, необходими за управление на крайбрежните води, като плавателни или летателни средства, и ги предоставя или пък предлага услуги при поискване от други органи. Това подсказва, че могат да се направят полезни икономии от мащаба посредством общи операции и общо предоставяне на активи”.
В ЕС се отчита също така, че степента на интеграция на правителствените функции, засягащи териториалните води и икономическите зони, е различна в различните държави-членки. В някои случаи отделен орган (брегова охрана?) отговаря почти за всичките функции. В други операциите по търсене и спасяване, предотвратяването на замърсяване на моретата, митническият контрол, риболовните инспекции и т. н. са възложени на различни органи, използващи различни инструменти.  Видима е обаче тенденцията за дефиниране на “общо морско пространство на ЕС”, управлявано от общи правила за безопасност, сигурност и опазване на околната среда. В ход е също така проучване (след 2006 г. – бел. авт.) за бъдещо създаване на единен орган „Европейска брегова охрана”, ангажиран с най-широк кръг правомощия и отговорности в осъществяването на единна европейска морска политика.
Вече сте забелязали, уважаеми читатели, че насочвам вашето внимание към една възможна структура „брегова охрана” като алтернатива на сега съществуващата странна „схема” за гарантиране на безопасност и сигурност в националното ни морско пространство.
Обобщените очаквания за способностите на институциите у нас, ангажирани с морската сигурност и безопасност в националните морски пространства, очертани в публикуваните до сега статии, се заключават в предоставянето на качествени услуги за:
• Предотвратяване на незаконната имиграция, контрабандата и наркотрафика по море
• Всестранно осигуряване на безопасността на пристанищата, водните пътища и цялата брегова линия
• Провеждане на операции по търсене и спасяване по море, по въздух и в прилежащата към морето зона, без ограничения във времето и поради състоянието на морето.
• Всестранно навигационно осигуряване на мореплаването в националното морско пространство
• Критични услуги свързани с отделните елементи на морската безопасност
• Контрол за опазването на околната среда и за предотвратяване на замърсяване
• Съдействие на населението, на местните администрации и т.н. при възникнали природни бедствия и катастрофи.
• Съдействие на националните сили за отбрана „на море” във военно време
Необходимостта от описаните способности се потвърждава с прилагането в рамките на изследването на „инженеренен подход”, оценяващ статистически честотата на повторяемост на характерните рискове, отнесени към класа „безопасност на море”, на прогнозния „моделен подход”, посредством който са конституирани резултати и се оценява количествено  въздействието на обичайните фактори, както  и на уникални събития в морските пространства, експертни оценки, статистически подход и др.
Но както вече беше казано в предишни статии, актуалното състояние на тези способности се описва с дублиращи се структури и дезинтеграция на усилията, липса на добра координация, особено при оказване на критични услуги, отсъствие на единни управленски процедури, липса на общо разбиране по проблемите от страна на ръководните кадри в различните ангажирани звена, отсъствие на унифицирани изисквания към подготовката на силите, тяхната екипировка и логистично осигуряване.
Има достатъчно лоши примери от последните няколко години, когато при критични обстоятелства различни ведомства са принудени да работят несъгласувано, или си взаимодействат епизодично при условия на недостиг на сили и средства.  Освен това съществуват грамадни противоречия по разпределението на финансирането на ангажираните институции.
Изводната част от изследването сочи необходимостта от специфична служба (администрация), финансирана от държавния бюджет и предназначена да гарантира спазването на законите на страната, всестранно осигуряване на сигурността и безопасното плаване на съдове в отговорната морска зона и защитата на природата от замърсяване и други вредни въздействия, причинени от човешка дейност. Националната Морска администрация, в настоящия й вид и нормативна база очевидно не съумява да се справи с всички очаквания в този дух. Такава служба следва да бъде създадена със специален закон, уреждащ статута, организационната структура и състава, правомощията, оперативните взаимодействия, начините на финансиране и др. Както вече беше посочено, в Зелената книга за интегрираната морска политика на ЕС има точен ориентир в тази посока.
Най-пълноценно развитата и с доказани способности подобна служба в световната практика без съмнение е  Бреговата охрана на САЩ (съкратено USCG). Днес тя съществува като част от въоръжените сили на страната, за дейността на която в мирно време е приет нарочен законодателен акт, освобождаващ я от някои ограничения за обичайните видове въоръжени сили по отношение на вътрешната сигурност. (Става въпрос за освобождаването на силите на Бреговата отбрана от разпорежданията на „Posse - Comitatus Act”, който ограничава полицейските действия на другите видове въоръжени формирования – бел. авт.).
Нейната мисия е да допринася за спазването на законите в морето, съдействие на моряците, издирване и спасяване на нуждаещи се от помощ, и отбрана и охрана на бреговата ивица. Официално обявените нейни цели са да защитава обществото, околната среда, икономическите интереси и сигурността на САЩ във всеки морски район, където тези интереси могат да бъдат изложени на риск, включително международни води, американските брегове, пристанища и вътрешните водни пътища.
US Coast Guard има единадесет фиксирани задачи с постоянен характер.
•    Откриване и задържане на имигранти
•    Готовност за отбрана
•    Противодействие на наркотрафика
•    Безопасност на пристанищата, водните съобщения и бреговата линия
•    Осигуряване спазването на законите на САЩ
•    Търсене и спасяване
•    Навигационна помощ
•    Морска безопасност
•    Защита на природните морски ресурси
•    Защита на морската окръжаваща среда
•    Ледови операции
Тук очевидно става дума за единна организация с централизирано управление, система за командване и контрол, единни правила за взаимодействие, целесъобразно райониране на наземни бази и съоръжения, специализиран корабен състав с обучени екипажи, летателен парк със съответните  служби и средства за ремонт, хидро-навигационно осигуряване, ясно бюджетиране, реални връзки със съдействащите доброволчески организации, нормативна база и т. н.
Всичко, което ние уж нямаме и така упорито търсим, търсим години наред. Не е ли дошло време да го намерим?
Янчо Бакалов

Add to: del.icio.us | Digg